Начало » В. Публицистика » А ние гладни ли сме за нещо?

Снимка АФП

Когато преподавах в Института за чуждестранни студенти, една година имах в групата си петима севернокорейци. И петимата се казваха Ким, носеха еднакви сиви костюми със значки на левия ревер с лика на Ким Ир Сен, вървяха все накуп… Бяха възможно най-прилежните, кротки, дисциплинирани, вежливи, ученолюбиви и точни студенти…..
Веднъж при едно упражнение за мястото на въпросителната частица „ли“ в изречението те реагираха по, меко казано, особен начин. Упражнявахме сказуемна парадигма, която спрягаме по ред във всички лица и числа, като ту аз питах един или повече студенти, ту ги карах да се питат едни други, разделени на групи, и т.н. Най-обикновено упражнение по синтаксис.
- Той гладен ли е? Тя гладна ли е? Той ли е гладен? Те не са ли гладни? Ние гладни ли сме? Ние ли сме гладни? Ние не сме ли гладни?
По едно време се обърнах към корейците с въпроса:
- Вие гладни ли сте?
Те като по команда скочиха едновременно от местата си и с оня свиреп поглед, който съм виждал в очите на разните жълти майстори по бойни изкуства, в един глас ме попитаха почти без акцент:
- Защо питате?!
Не ще и дума, всички – и аз, и цялата група, – останахме смаяни от тази реакция. Корейците се усетиха и взеха гузно и накриво да се усмихват, но първичната им реакция бе достатъчно красноречива. Защото те знаеха, че целият свят знае, че в родината им цари кучешки глад.
Това се случи преди повече от 30 години. Някои неща не се променят.
А ние гладни ли сме за нещо?

23 март 2012 Коментари

Вашият коментар: