Начало » А. Дневник: репортажи, интервюта, анализи » Мястото и ролята на Бенковски в революционното движение и Освобождението – 1

В родния град на Гаврил Груев Хлътев – Георги Бенковски Община Копривщишца и Дирекция на музеите организираха тържества по повод 170 години от рождението му.
Научна конференция, състояла се в конферентната зала на общинския Жив музей на 20 септември, бе посветена на апостола на тема: „Мястото на Бенковски в историята на българското революционно движение и Освобождението.“ Музейни работници от Копривщица, Пирдоп, Панагюрище, Карлово, Хасково и Шумен взеха участие в конференцията.

Искра Шипева – директор на Дирекция на музеиет – Копривщица, приветства участниците и гостите на конференцията

Заместник-кметът на Община Копривщица Стоян Гарчев връчи почетни плакети и грамоти на проф. Дойно Дойнов и г-жа Иванка Николова – секретар на Общобългарски комитет „Васил Левски“.
Проф. Дойно Дойнов връчи на Искра Шипева почетна грамота и плакет за приноса й за утвърждаване на модерната българска държавност, с която е отличена по повод 135 години от Освобождението на България.
Научната конференция бе открита от Иван Копривщенов, поет и родственик на Георги Бенковски, който прочете своето стихотворение, посветено на Копривщица.
Научният ръководител на конференцията проф. Пламен Митев подчерта, че 170-годишнината от рождението на Г. Бенковски е подходящ повод обективно да бъде оценено написаното за личността и саможертвата на Г. Бенковски.
Проф. Дойно Дойнов говори за Георги Бенковски – продължител на революционното дело на своите велики предшественици – Раковски, Каравелов и Левски, а на д-р Иван Иванов докладът бе посветен на съратниците на Войводата от Пирдопско-Златишкия район.
Милена Андреева от Шумен изнесе доклад за Панайот Волов и Г. Бенковски впо време на Априлското въстание.
Във втората част от научната конференция Дойчо Иванов, уредник от Дирекция на музеите, наблегна на Хвърковатата чета като явление в историческия живот на българите, а авторът на паметника на Г. Бенковски в Копривщица – скулпторът Христо Танев, запозна присъстващите с историята на изграждането на паметника.
Последните две теми: „Съвременни спекулации с личността и паметта на Г. Бенковски“ и „Лидерските качества на Бенковски, бяха разработени от Светлана Мухова - уредник на къща-мзей „Г. Бенковски“, и Кунка Неделева от Дирекция на музеите.

Марияна Панчева
………………….

Славимир Генчев

Личността на Георги Бенковски и днес, 170 години след неговото рождение, продължава да ни вълнува и да предизвиква наред с възхищение към героичния подвиг и бунтовната му слава (както пише на чешмата, построена в негова чест пред родния му дом в Копривщица) и множество противоречиви чувства. Но такива чувства Бенковски е будел и у своите съвременници, както е добре известно. А това, че някои от тях са стигали и стигат до истерична или клюкарска крайност, зависи от манталитета, възпитанието и склоността на българския человек към жълтото в газетите и около устата. Неслучайно проф. Пламен Митев

във въвеждащото си слово изрази надежда, че настоящата конференция ще се съсредоточи върху някои по-малко известни моменти от биографията на Войводата или нови тълкования на повече или по-малко познатите неща. Същевремнно историческата наука е в дълг към Войводата, изтъкна историкът – поне що се отнася до уточняването на рождената му дата; независимо че е  п ри е т а  такава, тя все още е спорна. Спорен е и въпросът за (не)образоваността на Бенковски, за което се съди както по липса на данни относно неговото (об)учение, така и по известното му неприязнено отношение към „учените глави“. При все това, „признават“ му се дори от „душманите“ владеенето на 6-7 езика, натрупаният житейски, социален и търговски опит, голямата му вродена дарба да увлича и води… По сведение на Стоян Заимов от 1875 г. самият той е преподавал на Бенковски, съобщи проф. Митев.

Георги Бенковски

е учил е и в същестувващото по това време в Копривщица училище, преди да бъде пирнуден да я напусне, за да търси препитание и реализация по „широкия свят“.
Няма лесен отговор на въпроса как от обикновен чирак в хлебопекарна в Браила Гаврил Хлътев израства до революционния водач Георги Бенковски в Четвърти революционен окръг по време на Априлското въстание, да се издигне шеметно бързо до личност, имаща основен принос за преобръщането на българската история и поемането й в съвършено друга посока.

В този смисъл бе изключително силното слово на проф. Дойно Дойнов, който отправи призив за достигането в историческата наука до реална, обективна, адекватна оценка на личността и делото на Бенковски.

Проф. Дойнов изтъкна, че за да се появи една такава важна и силна историческа личност, необходими са съответни предпоставки.

И те съществуват

защото Бенковски не започва да гради на „гола поляна“. Той е продължител на делото на Васил Левски, защото дейността му се опира върху вече изградената мрежа от революционни комитети и на съратниците на Апостола. Проф. Дойнов цитира писмо от Тодор Каблешков от 1875 г. до Константин Величков, в което председателят на революционния комитет в Копривщица изтъква, че в Средногорския край може и трябва да се организират още комитети и повече хора да бъдат приобщени към революционните идеи.
Що се отнася до отношението на Бенковски към „учените глави“, то е в известен смисъл подобно на отношението на самия Левски към тях, който също е смятал образованите люде за колебливи и бавни в дейстивята и е съзнавал липсата на радикализъм в техните действия; затова и Апостола се опира в дейността си главно на селяните. На селяните се осланя и Бенковски, те стават неговата гвардия.
Чувството за държавност сродява Бенковски с Георги Раковски, който е държал да бъде възприеман като представител на българско правителство. Бенковски дори за краткия период на българската независимост по време на въстанието е наредил да бъдат изработени знаме, печат, държавни символи. Затова и летописецът Захарий Стоянов се чуди „откъде са се взели у него такива държавнически мурафети“. С това Бенковски е искал да подчертае, че въстанието не е насочено просто и само срещу робството; целта е да бъде създадена

самостоятелна българска държава

Такава е и предстаата на Левски за българското бъдеще; Апостола не говори и пише за федерация или Балкански съюз, той се бори са българска държава, за „чиста и свята република“.
Бенковски ясно разграничава двата етапа на революционата борба. Първо – демократичен централизъм по време на подготовката на въстанието и, второ, етап на военни действия, които изключват демократическия централизъм за сметка на необходимостта от еднолично ръководство. Затова и на събранието в Оборище той иска от представителите на революционнте комитети така нужните за истинската революция пълномощия. Това е причината да бъде смятан и тогава, и до днес за водач с диктаторски наклонности, което очевидно е пресилено и изкривява образа на Войводата.
Проф. Дойнов изтъкна, че още Левски е смятал, че съставената от самия него Нареда може да важи само до времето, когато започне въоръжената борба. Тя по същество е война, който не може без централизъм и еднолично ръководство от водача, който и да е той. И такъв водач се явява на точното място в точното време. Иван Арабаджията цитира Левски, който е заявявал, че

„от едно място трябва да се свири“

Косвено можем да съдим за ролята на Бенковски в този смисъл, като сравним как е протекло въстанието в другите революционни окръзи…
Вярно е, че като всеки човек Бенковски е притежавал и определени човешки слабости, но няма нито едно достоверно свидетелство той да се е поддал на каквито и да било съблазни или да е проявил дори за миг някаква своя лична човешка слабост, освен ако не смятаме за такова „деяние“ изповедта му пред Захарий Стоянов, комуто доверява кой е, какъв е и откъде е едва в последните мигове от живота си.
Георги Бенковски е наистина герой от онези, които с делото си оставят следа в историческото развитие и извършват в него съществен прелом, подчерта проф. Дойнов.


(Следва)

24 септември 2013 Коментари

Вашият коментар: