Капка мед в кацата с катран, в която живеем

Поетесата Станка Бонева ми подслади преди малко деня с вестта, че е излязъл от печат сборникът „Почит към Иван Динков“ на изд. „Сиела“ под редакцията на инициатора и съставител Никола Иванов.

За мен е чест, че в сборника присъства и моето стихотворение „Рецитал“, което писах доста отдавна и което е включено в стихосбирката ми „Цветоглед“, излязла през 2005 г. от изд. „Словото“.

Рецитал

„Мъжка слабост е да търсиш предлог
за голям и шумен рецитал.
Нашият живот е само превод
на един познат оригинал.“

Иван Динков

Той беше толкова голям,
че нямаше къде да пасне,
освен да тъне в гняв и там
да тегне като лъч на място.

Не случи на приятел, враг,
късмет, планета и вселена
и затова край всеки фланг
сърцата си строи на бдение.

Когато възелът бе горд,

разсичаше го без упойка;
щом ангелите нямат хор,
кой прави висшата настройка?

Роден-вроден пророк – и той
не бе осакатен с похвала,
настройвайки на овчи строй
крадците на оригинала.

В предчувствие за тих палеж
го чух да ми подсказва фино:
“Не се ли самопринесеш,
ще съществуваш, но мърцина!”

И в този зле преведен свят
аз имам оттогава кройка:
пред нищо не изпитвам глад
и ангелите си настройвам.

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=34028

30 ноември 2013 Коментари

Вашият коментар: