Славимир Генчев

Тапии от 30 до 150 лева за мераклии

„Калинката“ – една от героините или героите на новото време, срещу които днес се надига всеобщо негодувание – не е от вчера. Мнозина българЕ – кога от глупост и наивност, кога умишлено, по свои скрити (но лесно разгадаеми) причини – не правят или не виждат твърде топлата връзка между едновремешното безхаберие и безметежност на комунизЪма и неговите днешни превъплъщения.

Ще припомня един

доволно забравен „хвакт“

от „силните“ времена на българския цоциализъм, когато беше много модна една нАучно-популярна поредица (за съжаление не помня издателството, вероятно е било нещо от рода на „Наука и техника“), озаглавена „….. че то е много просто“, като на мястото на многоточието стоеше някое „развенчано“ техническо чудо като телевизия, радио, телефон и прочия. („Идеята“ бе открадната от преводна френска книга, посветена на радиото).
Подтекстът на поредицата, разбира се, е лесно разгадаем: колкото и да е сложно някое техническо или научно съоръжение/достижение, то може да се обясни на популярен език и да престане да бъде „чудо“.  Но когато контексът е цоциалистически, нещата придобиват друг, опростенчески, вулгарно-социологически, простонароден характер.

Какъв е този контекст?

Че новият социалистически човек е наясно с всичко и може всичко: да промени посоките на реките, да премести планините, да подчини природата, да „хване водите на дните в бетонен ръкав“; но когато всичко това се схване абсолютно буквално, елементарно, без грам въображение, става страшно. Затова на цоциализма му беше лесно да унищожава „старото“, да избива и репресира масово хора, да сменя имена на градове, върхове и човеци, да строи безсмислени заводи, които от своя страна… строели новия човек, който щял да … победи. Ще победи, ама кого? Отговорът сега е ясен: себе си.
Затова и до днес България и българският народ биват управлявани

от хора, произлезли от …народа.

Народът, за когото всичко е много просто и затова той от всичко разбира.
Помните ли изискването за успеваемост? Наказваха учителите, които не могли да налеят в главите на децата на народа дори минимум знания. Това, че причината е във вродено нежелание да се научат на нещо, не се поставяше на обсъждане. И учителите, за да им е мирна главата, пишеха тройки и четворки… „Образованието ли? Че то е много просто!“ „Науката ли? Че тя е много проста…“
Като добавим привилегиите за „активните борци“, рабфаковете, ускорените курсове, полувисшите недоразумения и другите форми на масово разпространение на полуграмотност сред населението, не е трудно да си представим каква мисъл се загнездва в

главата на полуграмотника:

че може всичко. И през цоциализма това беше постоянна „политика“ – кадрите решаваха всичко така, щото „сичко да бръмчи, а мед да нема“. Затова и простите работници се подиграваха на професорите, защото сред професорите имаше и такива по „история на БКП“ или по „марксистко-ленинска естетика“… Е, как да не каже човек: „Пази ме, Боже, от професори!“
Колко му е днес след 45 години „нАучен“ войнстващ волунтаризъм, според който волята (и ролята) на Партията не подлежи на съмнение (тя е права и когато съгреши, според Христо Радевски), да продължиш традицията на това

„…че то е много просто“,

да си купиш диплома, титла, звание, гласове? Това, че те нямат реално покритие, няма никакво значение, още повече че, оказва се, понякога „така правят по цял свят“.
Така че, драги ми другари, „калините“ и „калинките“ не са паднали от Марс, а от Маркс. Не забравяйте това. Че то е много просто – да забравиш.
Тогава хем те боли, хем не знаеш кой те бие.