На Христо Фотев

Поетът няма
пари за билет.
Той пешком прекосява живота.
И се вози на номер пет,
но не тролейбус,
а водка.

Тя го взема на свойте криле
като деус екс махина;
диша и с дробове,
и с хриле
той – братът на Ихтиандър.

Затова като риба в спирт
плува сам между думи и куки,
без да търси зрънце келепир,
по-голямо от чуждата слука.

Колко тъжен е всеки смешник.
Колко жалък е всеки велможа.
А поетът – дори и велик
нищо и никого не превъзхожда.

Сподавете си скръбния вид,
ако зърнете горе Поета,
че из пътя, по който върви,
ни контроли важат,
ни билети.

Поетът няма
пари за билет.
Ала гратис никога не минава!
Той се вози на номер пет,
но не водка, а слава.

25 март 2012 Коментари

Вашият коментар: