http://www.foto.bg/data/500/medium/PICT0481.JPG

Драма

Отидох край реката, за да видя
как кошничарите
извиват пръчките.
Щом не работят
тайно като мидите,
си казах аз,
и мен ще ме научат.

Водата стъпваше неумолимо
по камъните, пясъка, боклука,
изхвърлен от стопаните през зимата.
И пръчките видях
да киснат тука.

Върбите доброволно се навеждаха
над ромона,
над тях,
над мойта слабост,
а слънцето изгряваше небрежно,
замислено
за лятната си работа.

За кошничарите не беше пролет,
а някакъв сезон на бързината;
надвесени над простата си роля,
плетяха те
в безлюдния театър.

Най-старият на сцената ме викна
и аз пристъпих, газейки тревите;
една девойка, без да пита никого,
ми подари
рогозка от ракита.

Картината в живота си поставих:
върбите, сенките,
брега, реката
и тъмните ръце, които плавно
извайват
кошницата на съдбата.

Наивно ги помолих да опитам –
подведен бях от сръчността навярно.
Но бързо се изправиха върбите.
И само се усмихна
кошничарят.

Запомних го и досега си казвам:
„Нима да ме научи беше мъчно?“
Реката все тече,
а аз  напразно
стоя на този бряг и чупя пръчки.

27 март 2012 Коментари

Вашият коментар: