При отлична организация, много емоционално, много наситено и с богата програма премина в Копривщица тържественото честване на 125-ата годишнина от рождението на един от най-прочутите синове на Копривщица и България – принца на българската поезия, незабравимия и непрежалим поет Димчо Дебелянов. Честването бе организирано от Дирекция на музеите и Община Копривщица.

Събитието започна на 28 март преди обяд в „тихия дом с белоцветните вишни“ с кратко обръщение на Искра Шипева – директор на Дирекцията на музеите – Копривщица. Приветствие към участниците поднесе заместник-областният управител на Софийска област Росица Тодорова.

Присъстваха още кметът на Копривщица Иван Кесяков, родственици на Димчо Дебелянов, Димитър Пиронков – бивш директор на Дирекция на музеите – Копривщица,Тодор Иванов – уредник на къща-музей „Пейо Яворов“ в Чирпан, представители на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва и на няколко училища от страната, носещи името на Димчо Дебелянов, граждани и гости на Копривщица, почитатели на Димчовата поезия, журналисти.

След това думата бе дадена последователно на един от най-близките родственици на поета – литературния историк и изследовател Свилен Каролев, внук на Димчовия брат Илия, и на моята скромна особа в качеството ми на уредник на музея в периода 1977-1980 г.

Както през 2007 г., когато бяха изкоренени старите вишни в двора на къщата и бяха засадени нови, и сега бе засадено ново вишнево дръвче; тази традиция ще продължи при всяко следващо юбилейно честване. (В скоба ще вметна, че новозасадените през 2007 г. вишни вече не само цъфтят, но и дават плод.)

След това на гроба на Димчо в двора на старата копривщенска църква „Св. Успениее Богородично“ се състоя поклонение и бяха поднесени цветя и венци.

(В близост до църковния двор е бюстът-барелеф на Димчо Дебелянов,

изработен през 1966 г. от сръбския скулптор Джока Радивоевич. Нов момент има и тук: сега в камъка е издълбан стих от Димчовата елегия „Да се завърнеш в бащината къща“.)

Слово на гроба на Димчо произнесе генерал-лейтенант о.р. Стоян Топалов -

председател на ЦС на СОСЗР. (Тук ще вметна, че ген. Топалов изрази своето разочарование от липсата на реакция от страна на официалните гръцки власти на предложението на СОСЗР още от 2007 г. на мястото в църковния двор в гръцкия град Сидирокастро, където е бил първият гроб на Димчо, да бъде поставена паметна плоча).

С едноминутно мълчание под звуците на „Покойници“, изпълнена от духовата музика на СОУ „Л. Каравелов“ -Копривщица (оркестърът се състои от ученици, но за случая бе подпомогнат от карловската духова музика) с ръководител и диригент маестро Добрин Иванов, и падане на колене присъстващите почетоха паметтта на Димчо.

Малката Цветелина е сред най-сърцатите музиканти…


След обяд в сградата на старото копривщенско училище „Св. св. Кирил и Методий“

при изключителен интерес преминаха едно след друго две интересни събития. Първото бе среща-разговор на литератори, родственици, музейни работници и представители на училищата с името на Димчо (от Говедарци, Белене, Ихтиман, Благоевград, Варна и София),

Сн. Елена Пантелеева

по време на която учениците представиха мултимедийно своите учебни заведения.

В разговора, чийто модератор бе Иван Гранитски – директор на изд. „Захарий Стоянов“ (което специално за юбилея отпечата сборник с Димчови стихотворения), участие взеха поетите Атанас Капралов, Георги Н. Киров, Славимир Генчев, литераторът Свилен Каролев, Надежда Александрова – бивш директор на Националния литературен музей – София, и автор на последния тематико-експозиционен план на Димчовия музей (на снимката долу Между Капралов и Каролев).

Второто събитие, водено от Атанас Капралов,

бе конкурс рецитал под наслов „Рецитираме Дебелянов“, в което участваха ученици от гореизброените училища, в две категории – индивидуални и групови рецитации. Техните изпълнения  бяха оценявани от жури в състав Атанас Капралов, Искра Шипева, Георги Н. Киров и Свилен Каролев и бяха искрено аплодирани от публиката.

В продължение на два часа въпреки натрупаната от емоции и събития умора присъстващите слушаха като омагьосани вдъхновения рецитал на младите хора. Беше наистина вълнуващо да види и чуе човек с каква любов децата рецитират стиховете на големия лирик.

Именно тук ярко се открои необяснимото отсъствие на която и да е голяма българска медия, въпреки че покани са били отправени до всички. Нямаше и представители на министерствата на културата и на просветата, за които явно 125-ата годишнина от рождението на Димчо не е „приоритет“. (В тази връзка ще подчертая, че участниците единодушно квалифицираха тази „позиция“ на институции и медии като отношение, което „щеше да тъжно, ако не беше срамно“).

Наградите на най-добрите рецитатори бяха връчени от Атанас Капралов по време на тържествения концерт спектакъл, проведен в препълнения салон на читалище „Хаджи Ненчо Палавеев“. Концертът бе открит от уредничката Рени Пачева. Тя прочете поздравителен адрес от Министерството на културата, изпратено в последния момент по и-мейл, и подписано от заместник-министър – архитект, може би защото в МК смятат Димчо за архитект на словото…

След кратка въвеждаща мултимедия (с автор Светлана Мухова), представяща най-важните моменти от живота на поета, започна същинският концерт, включващ вълнуващи изпълнения на духовия оркестър, на женския хор към читалището с диригент Светла Рускова и литературно-музикален спектакъл на актьора Вели Чаушев и композитора Хайгашод Агасян.

Всички изпълнители – и малки, и големи, и  любители, и професионалисти - бяха дълго, горещо и заслужено аплодирани.

А тези малчугани изпълниха “Хубава си моя“ – химн на Копривщица

и емблематична творба на друг копривщенски титан на словото и конгениален публицист и и националреволюционер – Любен Каравелов. В тяхното изпълнение спонтанно се включиха Хайгашод Агасян, Вели Чаушев, Светла Рускова и „четецът зад кулисите“ учителят Георги Доросиев.

В края на концерта Искра Шипева връчи почетни грамоти и плакети с лика на Димчо на Надежда Александрова

като автор на експозицията в Димчовия музей и на моя милост като бивш уредник на музея, което беше и за двама ни с Надежда приятна изненада и много голяма чест.

В заключение ще кажа, че за перфектното и наситено със събития и емоции (но без да натежава и отегчава публиката) тържествено честване на годишнината заслуга имат всички музейни служители начело с директора г-жа Шипева, като основната „вина“ е на Кунка Неделева (автор на сценария на концерта спектакъл), Дойчо Иванов – уредник на къща-музей „Д. Дебелянов“, Делка Гугова (организаторка на срещата с представителите на училищата), Рени Пачева, Георги Доросиев, Красимира Паничарова – „малката стопанка“ на къщата, постарала се да приведе двора на къща-музей „Д. Дебелянов“ в такъв приветлив и гостоприемен вид.
А заслугата – след „абдикацията“ на културното и на просветното министерство – за посрещането и настаняването в Копривщица на учениците и учителите от страната принадлежи на софийската фирма „Геотехмин“ ООД.
Сполай им и на тях, и на всички, допринесли за това достойно за паметта на Димчо юбилейно честване!

П.С. Ако има допуснати грешки в изписването на нечие име, моля да ми пишете своевременно!

29 март 2012 4 Коментара

4 Коментара за “125 години Димчо Дебелянов”

  1. Иванка Панекова коментира на 30 март 2012 :

    Свалям шапка на патриотизма на организаторите,което е част от традиционния копривщенски нрав!Това, че правителствена подкрепа и грижа няма, да не ни учудва – прекалено е талантлив Дебелянов, за да могат посредствените да го „запомнят“!Аз ви уверявам, че в страната се отбелязва, макар и ТАЙНО годишнината – моя милост като учител по български взик и литература в Шумен отбеляза тържествено факта в най-голямото СОУ“С.Доброплодни“, училищепо изкуствата.

  2. Славимир Генчев коментира на 30 март 2012 :

    И аз мисля, че на много места в България хората са отбелязали по достойнство годишнината. Но как да разбере човек? Добре, че има интернет! :)

  3. Историк коментира на 1 април 2012 :

    Поне в Копривщица няма да го забравят, слава богу!

  4. Славимир Генчев коментира на 1 април 2012 :

    Е, там никога.

Вашият коментар: