Начало » А. Дневник: репортажи, интервюта, анализи » Нови експонати в Димчовия музей

Още една частица от безсмъртието на Димчо Дебелянов е намерила своето място в богатата експозиция на музея на поета в родната Копривщица – това е договорът от 21 ноември 1931 г. между кръжеца за художествена рецитация „Живо слово“ (група творци, интелектуалци и общественици, допринесли изключително много за популяразирането на Димчо-Дебеляновата поезия след неговата гибел, както и за пренасянето на тленните му останки от Гърция в България) от една страна и, от друга страна, скулптора проф. Иван Лазаров, изработил надгробния паметник на поета.  (За историята на паметника „Чакащата майка“ повече може да прочете тук http://slavimirgenchev.info/?p=1022)

Друг ценен документ е протоколът от 1 февруари 1936 г. за учредяването на „Комитет за възстановяването на родната къща на Димчо Дебелянов в Копрвщица и обръщането й в музей„.

Третият документ представлява списък на дарителите в специално създадения Фонд за построяването на надгробния паметник, който събира необходимата сума между 1931 и 1933 г. Паметникът е открит през август 1934 г.

Денят след честването на 125-ата годишнина от рождението на Дебелянов бе слънчев, тих и „свободен“

и аз веднага се възползвах от възможостта за пореден път да разгледам музейната експозиция, колкото и да ми е позната.

Не са много личните вещи и предмети, останали след гибелта на Димчо – книги, манерка, куфарче, лъжица, един приживе рисуван портрет (от Георги Машев)

снимки с приятели…. Но за сметка на това са безценни.

А още по-безценно е самотното и мълчаливо общение с неговия гений именно тук, в тишината на родния дом, обезсмъртен и от поезията му, и от признателността на поколенията.

„Смирено влязъл в стаята позната, последна твоя пристан и заслона…. „

Първата антология на българската поезия (1910 г.), съставена от Димитър Подвързачов http://parasol.blog.bg/izkustvo/2011/10/19/quot-ne-si-e-dorobuval-toz-narod-quot.837653 и Димчо Дебелянов.

* * *

Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха -
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.

Да те присрещне старата на прага
и сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо…
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина…
———————————-
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина!

30 март 2012 2 Коментара

2 Коментара за “Нови експонати в Димчовия музей”

  1. Историк коментира на 1 април 2012 :

    Тези документи не са някаква тайна, защо чак сега се появяват?

  2. Славимир Генчев коментира на 1 април 2012 :

    Не всичко „изскача“ наготово и веднага.

Вашият коментар: