Начало » А. Дневник: репортажи, интервюта, анализи » НАЦИОНАЛНА И МЕЖДУНАРОДНА ЛИТЕРАТУРНА НАГРАДА “ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ”

НАЦИОНАЛНАТА ЛИТЕРАТУРНА НАГРАДА „ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ“ – статут; история; лауреати

НАЦИОНАЛНАТА ЛИТЕРАТУРНА НАГРАДА „ДИМЧО  ДЕБЕЛЯНОВ“ – статут; история; лауреати
НАЦИОНАЛНА И МЕЖДУНАРОДНА ЛИТЕРАТУРНА НАГРАДА“ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ”

С Т А Т У Т
1.     Националната литературна награда “Димчо Дебелянов”  е учредена от Община Копривщица и Дирекция на музеите – Копривщица през 2004 година, когато е връчена за първи път
2.     Наградата няма конкурсен характер. Журито определя лауреата на експертен принцип,  след предложения от членовете си. Единствените критерии  при избора на носителя на наградата са художествените стойности на произведенията му, които да носят духа  и чара на Димчовата поезия
3.     Наградата се присъжда на всеки две години /нечетни/ за високи творчески постижения в областта на поезията и се връчва на Димчовите поетични празници през  месец август в Копривщица
4. На кръгла годишнина от рождението на Димчо Дебелянов (на всеки 5 години) се връчва и Международна  литературна награда ”Димчо Дебелянов”,  която се присъжда по начина валиден за националната награда
5.     За присъждане на наградата всяка година се формира от Дирекцията на музеите и учредителите жури на ротационен принцип, включващо носители на наградата, поети и национално признати познавачи на живота и творчеството на Дебелянов, представители на творчески съюзи и организации, на Дирекцията на музеите и на Община Копривщица
6.     Заседанията на журито и взимането на решенията могат да стават и на конферентен принцип. Журито взима своите решения с обикновено мнозинство и обявява своето решение до 1 месец от провеждането на августовските празници.  През юбилейни годишнини Международната награда ще се връчва на рождения ден на Димчо Дебелянов – 28 март. За избора на лауреата се съставя и подписва протокол от всички членове на журито, който се предава за съхранение в Община Копривщица и Дирекция на музеите – Копривщица. Изготвя се и био- библиографична информация за лауреата. Копия от тези документи се връчват и на лауреата

7.  Наградата представлява малка пластика (копие на статуята-паметник на проф. Иван Лазаров), диплом и парична сума
8.     Освен Националната награда, могат да се присъждат и почетни награди за цялостно творчество, поощрения, плакети и други отличия. Допускат се и лични награди (от страна на организации, учреждения, фирми, отделни личности и т. н.), след одобрение от страна на журито
9.  Стойността на паричните награди се определя за всяка година

10.        Наградният фонд се осигурява от Община Копривщица, Дирекция на музеите – Копривщица и дарители

НАЦИОНАЛНАТА ЛИТЕРАТУРНА НАГРАДА „ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ“
ДИМЧОВИТЕ ПОЕТИЧНИ ПРАЗНИЦИ
Тези поетични вечери през август са едни от най-необичайните празници на българската поезия. Чрез тях нашата литература се пречиства от суетата и славолюбието,  оставили неизбежния си отпечатък при други подобни чествания на някои от големите ни национални творци. Началото им се корени някъде през 20-те години на миналия век, когато Кръжецът “Живо слово” с рецитали из цялата страна популяризира българското лирично слово. Огромна е ролята на това уникално сдружение за да добие широка известност и да стане любимо на всички Димчовото поетично творчество, почти неизвестно дотогава. Със средствата, събрани от тези рецитали Кръжецът организира и финансира пренасянето на костите на поета от Гърция в родната Копривщица и създаването от Иван Лазаров на гениалната скуптура на Майката вечно чакащата своя син да се завърне. След превръщането на родната къща на Дебелянов в музей преди 50 години през 1958, българските поети преоткриват отново тази традиция, която намира естественото си място тук. Организират се национални и различни други конкурси и четения – студентски, ученически, рецитали и дискусии, по повод датите от раждането и смъртта на Димчо и различни юбилейни годишнини. Истинските творци и ценители на поетичното слово веднага усещат вълшебството и романтизма на тази невероятна къща, защото музеят на  Димчо Дебелянов е един от най-необикновените български музеи. Той е може би единственият, който възниква и се създава вследствие на всенародната, нестихваща през годините, всеотдайна и спонтанна любов на всички истински българи към поезията и личността на най-нежния, най-изповедния и съкровен български лирик. На 5 октомври 1958 година се случва нещо необичайно за България – открива се един музей на поета, който още приживе си е спечелил любовта на ценителите на поезията по света и след кончинана си става най-любимият поет на българите. Магията на Димчовата поезия, нейната чаровност и романтика, драматичният му, бурен и пълен с емоции и повратности живот, отдавна са се слели в една легенда, която намира своето естествено въплъщение и продължение в родния му дом, след като къщата става музей. Една магическа реалност, мястото е опоетизирано и романтизирано от вечните му стихове, придобило сякаш с годините едно вълшебство – единство на поезия, живот и дух, една осезателна енергийност, благодарение на всичко това. Че и днес – всеки одарен  да може да почувства, да преживее това вълшебство, наистина да усети и да преживее тук „магията Димчо“, наистина да се почувства в „бащината къща“ – домът свят и роден за всеки българин. Извечен е стремежът всечовешки все да се завръщаме и да се завръщаме в него, в бащиния дом. Където и по Майката-Земя да се намираме… Затова и къщата бързо и естествено става роден дом и тихо пристанище за талантливата поезия, за нейните творци и техните почитатели. В началото на 90-те години на 20 век в Копривщица се създава сдружението “Димчо Дебелянов” с председател родственицата на поета Маслина Цветкова. С подкрепата и домакинството на Дирекцията на музеите в Копривщица, със съдействието на актьорите Петър Петров и Георги Гайтаников и композитора Симеон Венков това сдружение възкресява в един по-съвременен вид Димчовите вечери. В продължение на няколко години те изнасят в средата на август поетично-музикални спектакли по сценарии на Петър Петров. Копривщенци, пък и многобройните гости на града по това време на годината, приемат неочаквано радушно и с голям интерес тези оригинални поетични празници. След сдружението Дирекцията на музеите продължава създадената вече традиция и оттук насетне Димчовите вечери стават една от най-важните, на високо ниво и посещавани прояви от културния живот на градчето. Рециталите и изпълненията на поети с китари след“официалната” част на празника, са едно естествено, колоритно, завладяващо и много емоционално продължение. В последните години поетичните вечери се обогатиха много и с премиери на книги, художествени изложби, творчески дискусии, книжни щандове и други прояви. А преклонението към живота и творчеството на Димчо, стремежът неговата световна поезия да намери своите верни следовници и продължители бяха част от основанията от 2004 година да се учреди и Националната литературна награда “Димчо Дебелянов”, която се връчва на празниците. Призът се дава за “Най-ярко продължение на Дебеляновата поетическа линия в литературата ни”, за лирични произведения, които най-талантливо и въздействащо възпроизвеждат в ново време духа на Димчовите стихове. При цялата компрометираност на литературните конкурси у нас в днешно време, имената на лауреатите досега – Георги Н. Киров (2004); Иван Динков (посмъртно 2005); Петър Велчев (2006); Валери Петров и Маргарита Петкова (2007), Атанас Капралов (2008), Ивайло Диманов (2009), Димитър Милов (2010),  Иван Есенски (2011 г.), Славимир Генчев (2012 г.), Недялко Йорданов /2013 г/, Димитър Христов /2014 г. са доказателство за това, че организаторите досега наистина намират най-достойните за Димчовата награда творци. И че тази награда остава една от малкото в България, която е чиста и неопетнена от графомански, комерсионални, маниакални мераци за величие, от конюктурата на “поетични”, партийни и други кръгове. Така, както си остана чисто и неопетнено името на Димчо. Което безспорно я прави и най-престижната. И желана. Да се надяваме, че и занапред неговият дух, въплътен по неведоми пътища в сърцата на истинските Димчови почитатели, на съгражданите му в  Копривщица, няма да позволи да бъде осквернен “на Бога най-светлия син.” И че с всеки нов празник, с всеки нов награден поет, ще се разнася по света поетичната слава на градчето, дало живот на единствения български творец, за който никой досега не е казал лоша дума. И пред поетичния и житейски подвиг на когото мълчат смирени и смутени всички минали, настоящи и бъдещи величия на България.

НОСИТЕЛИ НА НАЦИОНАЛНАТА ЛИТЕРАТУРНА НАГРАДА “ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ”

2004 г. - Георги Киров
2005 г. - Иван Динков (посмъртно)
2006 г. – Проф. Петър Велчев
2007 г. – Валери Петров – почетна награда за цялостното му литературно творчество
Маргарита Петкова

2008 г. – Атанас Капралов
2009 г. – Ивайло Диманов
2010 г. – Димитър Милов
2011 г. – Иван Есенски
2012 г. -  Славимир ГЕНЧЕВ
2013 г. -  Недялко ЙОРДАНОВ
2014 г. -  Димитър Христов

2 август 2014 Коментари

Вашият коментар: