Начало » А. Дневник: репортажи, интервюта, анализи » Из Вардарска Македония и назад – 1

В Македония който не е българин, не е македонец.

Гай Славий Гракх

Това пътуване във Вардарска Македония бе и планирано, и измпровизирано. Отдавна се бе избистрила идеята да организираме Копривщенска вечер в Българския културно-информационен център в Скопие, като целта бе не само да се разкаже пред нашите братя по кръв и дух за Копривщица – един от стожерите на българщината в автентичния й вид, но и да се демонстрират възможностите за културен туризъм в средногорския град, което не може да се замести с каквито и да било поетични описания, беседи, филми, фотоси и песни. Затова разчитахме на дарителя Любен Стоичков, собственик на къща за гости в Копривщица, намираща се в непосредствена близост до къща-музей „Димчо Дебелянов“, и активен деятел в популяризирането на уникалния ни възрожденски град.
Преди да отидем в Скопие обаче, нашата малобройна делегация, включваща освен г-н Стоичков още Дойчо Иванов - уредник на къща-музей „Д. Дебелянов“, и моя милост реши да обогати собствената си програма и да насърчи по този начин ответна реакция от страна на нашите братя и сестри от Вардарска Македония да посещават по-често и по различни маршрути пределите на майка България. Програмата ни включваше посещение и нощувка в Осоговския манастир „Св. Йоаким Осоговски“ и след Копривщенската вечер в Скопие – посещение и нощувка в последната столица на Първото българско царство – Охрид син, както се пее в песента. Речено – сторено.


В ОСОГОВСКИЯ МАНАСТИР


Манастирът „Св. Йоаким Осоговски“ е разположен на няколко километра от Крива Паланка. Както става ясно и от името му, той се намира в западната част на Осоговската планина, която е на територията на Вардарска Македония, докато източната, естествено, е на територията на България. Един стръмен, с много завои, но асфалтиран и лесно проходим път води в усоите на Бабин дол, в чиято горна част на няколко стъпаловидни площадки е розположен манастирският комплекс.  Впрочем, манастирът представлява значим дял от българското културно-историческо наследство – нещо, което ние добре знаем, но което упорито не се признава нито от официалните, нито от духовните власти в Македноия, а вероятно и от голяма част от българското население, което – било от страх, било от многолетното промиване на мозъка от страна на македоно-сръбската пропаганда –  е забравило или пренебрегнало българския си корен. Избързвайки, ще кажа, че няма друго обяснение за факта, че единственият монах в обителта днес – отец Деян, млад, деен, отзивчив човек – хем ни се похвали, че се падал братовчед на бившия премиер Филип Димитров, чийто прадеди били от тоя край, хем подчерта в отговор на наш директен въпрос, че в Крива Паланка  нямало хора с българско самосъзнание! Както и да е! Истината рано или късно излиза наяве и това най-добре трябва да го знаят и помнят духовните водачи. нали сам Господ Бог казва, че истината ще ни направи свободни.
Още щом пристигнахме, ние се отдадохме на съзерцание на удивителната гледка, разкрила се пред очите ни на фона на залязващото слънце. От едната страна на шеметно стръмната клисура върху естествени или допънително „отнемани“ от планинския скат площадки се издигат десетки па-малки и големи постройки, освен старата и новата църква – хотелски сгради, ресторант, туристическа кухня, отделни кули (ивши амбари, т.е. хамбари, за провизии за многобройното някога монашество) и т.н.
„Амбарите“ днес служат за еднофамилни къщи: на първия етаж има сервизно помещение с всичко необходимо – от хладилник до готварска печка и кухненска посуда; на втория – хол с гарнитура, гардероб, стенна закачалка, ракла, обущарник, санитарен възел с душ кабина;  на третия, който е мансарден и е от типа мецанин – две легла и ниска масичка с ниски табуретки и парапет, през който може да надникнете и да видите хола отгоре. Стълбищата са тесни и стръмни, а от прозорците се откриват приказни гледки във всички посоки, особено ако забравите, че „висите“ над обрасли с буйна растителност и зеленина пропасти… Цената е символична – 10 евро за нощувка, а ако си носите и хранителни продукти, няма да ви се налага да се охарчвате допълнително.

В постройка близо до голямата църква има магазинче за сувенири, откъдето ще се чудите какво по-напред да си купите за спомен и армаган – дали флаконче със светено масло, кръстче, иконка, ключодържател, дали брошури за манастира и светеца, дали някаква друга ценна вещ. Има, естествено, свещи, които да запалите пред иконите в църквата или на специално изнесените навън за тази цел поставки с опесъчени дъна.
Ще си спетя по-подробни описания, като ще отбележа само, че голямата и по-нова църква има цели 12 (дванайсет) кубета, всяко изписано от вътрешната страна отгоре до долу с иждивението на ктитори (благодетели), чиито имена са упоменати, като езикът е типично старобългарски със запазени малък и голям ер и малка и голяма носовка.  Според отец Деян това бил църковнославянски език и не можело да се каже дали е български, македонски, сръбски или руски, но не сметнахма за неоходимо да навлизаме в подобен спор.
Осоговската обител е била основана от духовния ученик на св. Иван Рилски – Йоаким, живял през XI-XII век. Родното място на светеца не е известно. Той си избрал пещера в местността Бабин дол. Скоро обаче бил „открит“ от местни хора, които започнали да го почитат като светец приживе и да го молят за изцеление, здраве, благодат и застъпничество пред Господа. Тъй като суетата му била напълно чужда, светецът направо избягал и потърсил още по-скришно място, където да прекара остатъка от живота си в пост и молитва. Пещерата е първата обител преди построяването на манастира.

Голямата манастирска църква е монументална каменна сграда и наподобява църквата в Рилския манастир. Построена е през 1847 г. със спомоществователството на хаджи Стефан Бегликчията от Крива Паланка и осветена е през 1851 г.

След смъртта на св. Йоаким тленните му останки били намерени от ловци, които го погребали до пещерата. Сега те се съхраняват в закрит киворий (саркофаг) в голямата манастирска църква „Св. Йоаким Осоговски“, но има идея да бъдат изложени под стъкло, за да се виждат и да се усили целебната им мощ.
Според акад. Йордан Ивановлитературен историк, археолог, фолклорист и един от най-добрите познавачи на българската средновековна история, литература и култура, по времето на византийския император Мануил Комнин (1143-1180) свещеникът Теодор с монашеско име Теофан основал манастира на днешното му място и погребал в съградената от него манастирска църква мощите на светеца, които преди това бил открил по съновидение.  Осоговският манастир е посещаван и от българския цар Калоян (1196-1207). В края на царуването си никейският император Йоан III Дука Ватаци (1222 – 1254) присъединил към империята си земите на днешна Северна Македония, а през 1330 г. сръбският крал Стефан Дечански (1321-1331) спрял за молитва в манастира преди битката при Велбъжд, днешен Кюстендил, с българския цар Михаил Шишман.
Малката манастирска църква „Рожденство на Света Богородица“ по всяка вероятонст е изградена в края на XII век от първия строител и игумен на манастира – гореспоменатия Теофан. В сегашния си вид храмът е вероятно от XIV в., когато негов ктитор и възстановител се явява велбъждският владетел Константин Драгаш.

Църквата има форма на вписан кръст, с полукръгли сводове и осемстенен купол над централната част и по-малък купол над притвора. 

В нея има и аязмо (извор) със светена вода, която, както се смята, притежава лечебни свойства.

(Следва)
29 септември 2014 Коментари

Вашият коментар: