Начало » А. Дневник: репортажи, интервюта, анализи » Проф. Иван Лазаров и Димчо Дебелянов: Те победиха!

На днешния 2 октомври 2014 г. се навършват 125 години от рождението на един велик български творец – скулптора проф. Иван Лазаров. Винаги свързваме неговото име с името на Димчо Дебелянов, на когото Лазаров издига надгробния паметник в Копривщица. Тази година се навършвиха и 80 години от откриването и освещаването на паметника, състояло се на 19 август 1934 г., която годишнина бе отбелязана специално на Димчо-Дебеляновите вечери в Копривщица т.г.
Не случайно и на прага на къща-музей „Иван Лазаров“ в София е поставено умалено копие на емблематичната за големия майстор на длетото скулптура.

(Повече подробности има на тeзи линкове:  http://slavimirgenchev.info/?p=13115  ;  http://slavimirgenchev.info/?p=1022 ; http://slavimirgenchev.info/?p=1388 ;  http://slavimirgenchev.info/?p=880 ; http://slavimirgenchev.info/?p=1472 )

Но освен на надгробния паметник на Дебелянов Иван Лазаров е автор и на множество други епохални творби, които са част от съкровищницата на българското пластично изкуство. Когато през 1914 година – точно преди сто години – виждат пластиките, с които скулпторът участва – вече 25-годишен – в Общата художествена изложба в София, Сирак Скитник възкликва: „Това са силни късове глина!“, а Йордан Йовков пише във в. „Зора“ възторжен отзив.

Скулптурът Иван Лазаров в ателието си с една от прочутите си пластики „Те победиха“, които са били шест на брой с незначителни различия помежду си и до една са изчезнали (откраднати) по признанието на сина му арх. Стефан Лазаров.


Позволявам си да приложа тук и едно свое стихотворение, вдъхновено от тази композиция, от този силен къс българска истина за Балканската война от 1912 г., за която самият Лазаров споделя: „Аз се родих като художник през Балканската война.“


БИВОЛ

Той изтегли
всички тегла и товари -
обози,
санитарни коли,
лафети,
за да измиеш лице, Българийо,
на три морета.


Върху силни нозе -
могъщо тяло.
Редом крачи-мълчи
твоят българин.
Какво са всъщност
националните идеали?
Няма кратък отговор.
Няма и дълги.


Пътища-бинтове,
додето стига поглед.
Жилава кал.
Уж непристъпна крепост.
Първият в историята боен полет.
Поредният поруган
национален епос.


Те победиха!


Но победата не прихвана -
отдръпнаха се моретата,
свиха се знамената.
Колкото по-славна
историята стане,
толкоз по-жестока
й е цената.


Върху силни нозе – могъщо тяло.
Българин,
превил безсмъртни плещи.
Какво са всъщност
националните идеали?
Няма точен отговор.
Но няма и грешни.

……………………..

Жестока е понякога иронията на съдбата! Именно на рождената дата на Иван Лазаров – 2 октомври – през 1916 г. загива в окопите на Първата световна война подпоручик Димчо Дебелянов, повел в бой своята рота и погребан на следващия ден в двора на българската черква в град Демир Хисар.

През 1931 година по инициатива на художествения рецитаторски и културно-интелектуален кръжец „Живо слово“, създаден от Вера Пушкарьова през 1914 г. (сто години ни делят и от това събитие!) и председателстван по-късно от актрисата Невена Буюклиева, тленните останки на Димчо Дебелянов са пренесени и препогребани в родната Копривщица, а Иван Лазаров започва своята творческа работа върху надгробния паметник на поета – любим негов поет впрочем – и го завършва през 1934 година, когато е и открит официално.

Животът, творчеството и участта на Димчо Дебелянов, силната духовна връзка между двамата велики творци и гениалното художествено хрумване на скулптора раждат тази уникална творба, превърнала се в символ и на епохата, и на българската национална участ, и на победата на изукството и духа над материята, пространството и времето.

Оригиналът на надгробния паметник от айтоски андезит, разположен в двора на Димчо-Дебеляновия музей в Копривщица

И наистина, какво друго ни остава, освен да възкликнем: „Те победиха!“

2 октомври 2014 2 Коментара

2 Коментара за “Проф. Иван Лазаров и Димчо Дебелянов: Те победиха!”

  1. Войнстващатa некомпетентност на Спартак Дерменджиев. | Истинското лице на Спартак Дерменджиев (скулптора) коментира на 16 март 2015 :

    [...] Марков, Любомир Далчев, баща му – Крум Дерменджиев, Иван Лазаров, Любен Димитров, Васка Емануилова, Владимир Гиновски, [...]

  2. Славимир коментира на 16 март 2015 :

    Пускам това „мнение“ само за да не кажете, че не спазвам принципите на плурализма. Но не го споделям, защото също смятам, че създаденото през социализма изкуство до голяма степен е подчинено на метода на социалистическия реализъм и че творци които са разработвали „обекти“ като паметника на съветската армия, не са го правели с душа и сърце. Имате ли представа каква борба е водел проф. Иван Лазаров с Крум Кюлявков, назначен за ректор на ХА от комунистите? Прочетете:

    http://slavimirgenchev.info/?p=1388

Вашият коментар: