Начало » А. Дневник: репортажи, интервюта, анализи » АПЕЛ НА СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ ПРЕЗ 1918 г.

Драматургът Никола Атанасов, един от инициаторите и основатели на СБП

Този апел (позив) е отправен в края на 1918 г. по повод интригите, клеветите и хулите спрямо България и българския народ от страна на сърби, гърци и румънци, с които се цели да се попречи на нашата национална кауза. Позивът (както са го нарекли инициаторите от СБП) е написан от членовете на УС на СБП д-р Стефан Младенов и Никола Атанасов и редактиран от Кирил Христов. Изпратен е до всички европейски вестници, вкл. в страните от Съглашението.

„Към вас, носители на обществена съвест, отправяме своя позив ние, малцината книжовници на българския измъчен през вековете народ.
Когато гърмеха оръдията, ние четяхме вашите благородни изявления, че идете да дадете на малки и големи народи правда, да дарите свобода на поробените и да възвестите траен мир между народите. Ние ви вярвахме, защото преди всичко най-вече от вас се научихме да браним родината си, да скъпим свободата и да се борим за нея.  [...]
Редица ваши сънародници подкрепиха не само нашето национално Възраждане, а и онова дело, за което в тая безпримерна война дадохме в жертва цвета на своето племе за неговото обединение [...]
Днес вие сте господари на световните съдбини и сте в състояние да осъществите идеите на най-възвишените, което би укрепило и у нас вярата в разума на историята.
Ала известно ви е, че някои наши съседи желаят да ни поставят оклеветени пред съда на вашата съвест, като по такъв начин хвърлят нов огън на омраза и вражди между балканските народи. Така атинските професори, забравили своята академическа обективност и станали отзвук на непроверени и пристрастни съобщения, ни обвиняват в небивала жестокост, без да ни се даде възможност да се изкажем. Обаче за каква жестокост можем ние да носим отговорност, когато нашият войник в своя марш не е прескочил (престъпил) границите на българското племе?
В увлечението на борбата ние допущаме единични изпълнения. Но кой ще отрече такива случаи и у други воюващи? А за тях може ли да се държи отговорен цял народ, комуто свободата и правото да говори бяха крайно ограничени през цялото време на войната? Върху отделните лица, провинени в жестокости и беззакония, нашето правосъдие вече слага неумолимо ръка, защото никъде на Балканите малцинствата нямат толкова права, както всред най-демократичния народ на полуострова – българския – и в никои закони, както в нашите, тяхната автономност не намира такава голяма защита. Ние не се боим за нашия национален идеал, щом той е в ръцете на ония, които се възмогват до най-възвишената правда в историята и тъкмо които няма да дадат ни най-малък повод на бъдещите поколения да ги упрекнат, че по отношение на най-измъчения през вековете народ те, повлияни от клевети, са взели какво да е решение за неговото бъдеще, преди да го изслушат.
Прочее, ние молим да отворите сърцата си за нашия позив и да ни повярвате, че колкото и малък да е българският народ, той не е лишен от ония добродетели, що му дават право да се бори за едно от средствата, с които световната история преследва своите цели и му предопределят едно скромно място в семейството на ония народи, които в мирен труд ще се устремят към възможното за човечеството съвършенство.“

СЪЮЗ НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ

8.ХІІ.1918 г.

29 ноември 2014 Коментари

Вашият коментар: