„Как някой мъдър мъж е мислил вече
и как сме стигнали така далече.“
Гьоте, „Фауст“

Илф и Петров, „Златният телец“

„Паниковски изтича приведен в полето и се върна с топла крива краставица в ръка. Остап бързо я изтръгна от ръцете на Паниковски с думите:

— Не издигайте яденето в култ.

След това той изяде краставицата сам.“

„— В това е целият трик. Той просто се изплаши от чистката и реши да изчака тревожното време. Престори се на побъркан. Сега сигурно ръмжи и се хили. Това се казва шмекер. Просто да му завидиш!

— Какво, да не би родителите му нещо да не са в ред? Търговци ли са? Чужд елемент?

— И родителите му не са в ред, а и самият той, между нас казано, е имал аптека. Но кой е можел да знае, че ще има революция? Хората се нареждали, както могли — един имал аптека, друг фабрика дори. Лично аз не виждам нищо лошо в това. Кой е могъл да знае?“

„Той стана примерен затворник, пишеше разобличителни стихове в затворническия вестник „Слънце взхожда и захожда“ и усърдно работеше в механо-работилницата на изправителния дом.“

“ – Искам да се махна оттука. През последната година между мен и съветската власт възникнаха най-сериозни разногласия. Тя иска да строи социализъм, а аз не искам. На мен ми е досадно да строя социализъм. Сега ясно ли ви е защо ми са нужни толкова пари?“

„— Радостен съм, другари — заяви Остап в отговор на речта, — че нарушихме с автомобилната сирена патриархалната тишина на град Удоев. Автомобилът, другари, не е разкош, а превозно средство. Железният кон идва само да смени селското конче. Ще организираме серийно производство на съветски моторни коли. Чрез автопробега ще ударим по лошите пътища и нехайството. Свършвам, другари. След като похапнем, ние ще продължим нашия далечен път.“

„— Всички туристи като туристи — тичат из Москва, купуват от занаятчийските магазини дървени кани. А тези двама се отделиха. Тръгнаха да обикалят по селата.

— Това е похвално — рече Остап. — Широките милиардерски маси се запознават с бита на новото, съветското село.

Гражданите на град Чикаго надменно наблюдаваха поправянето на автомобила. Те бяха със сребристи шапки, твърди колосани яки и червени матови обувки.“

„- Каквато обичате: от картофи, пшеница, зарзали, ечемик, от дуди, от елдена каша. Даже от най-обикновена табуретка може да се свари ракия. Някои обичат табуретовка.“

„— А може би така и трябва — отговори мъжът й, като повдигна фараонската си брада, — може би чрез устата на простия селяк Митрич говори великата шаячна правда. Замисли се само за ролята на руската интелигенция, за нейното значение.“

„Парадният вход на „Гарванско свърталище“ отдавна беше закован поради простата причина, че наемателите никак не можаха да решат кой пръв трябва да мие стълбището. По същата причина беше заключена и банята.“

„ -Нека ни обвиняват в изостаналост, но ние няма да тръгнем по този път. Усетът ми подсказва, че ще срещнем нетактични колхозници и прочее образовани граждани. Освен това не им е притупало за нас. По техните обобществени имоти сега се мъкнат многобройни литературни и музикални бригади, които събират материал за агропоеми и бостански кантати.“

„— Бендер — изхърка той неочаквано, — вие знаете колко ви уважавам, но нищо не разбирате! Вие не знаете какво нещо е гъската! Ах, как обичам тази птица! Тя е дивна, тлъста птица, честна, благородна дума. Гъска! Бендер! Крилце! Шийка! Краче! Вие знаете ли, Бендер, как хващам аз гъската? Аз я убивам като тореадор — с един удар. Същинска опера е, когато отивам за гъска! „Кармен“!…“

„Той беше философ. Като изслуша благодарностите на Остап, писателят тръсна глава и отиде да дописва разказа си. Като човек пунктуално точен, той беше твърдо решил всеки ден непременно да пише по един разказ. И изпълняваше това решение с прилежанието на пръв ученик. Изглежда, той се вдъхновяваше от мисълта, че щом хартията съществува, все някой трябва да пише на нея.“

„…всичко ставаше като в кооперативен магазин: купувачът търси шапка, а продавачът лениво подхвърля на тезгяха рошав каскет, калдъръмен цвят. На него му е все едно дали купувачът ще вземе каскета, или няма да го вземе. А и самият купувач не се вълнува много, пита само за успокоение на съвестта: „Може би имате други?“ — на което обикновено следва такъв отговор: „Вземайте, вземайте, че и това няма да го има.“ И двамата се гледат с най-голямо равнодушие.“

„— Ето ме и милионер! — възкликна Остап с весело учудване. — Сбъднаха се мечтите на идиота!“

„Трябваше да се качат в трамвая. Той беше претъпкан. Това беше един от онези заразени с кавга трамваи, които често циркулират из столицата. Разправията в тях захваща обикновено някаква отмъстителна бабка в ранните часове на предслужебната блъсканица. Постепенно в кавгата се намесват всички пътници от вагона, дори онези, които са попаднали тук половин час след започване на инцидента. Злата бабка отдавна е слязла, забравена е вече и причината за спора, а виковете и взаимните оскърбления продължават и в караницата се включват все нови и нови кадри пътници. В такъв трамвай до късно през нощта не затихват ругатните.“

„Успоредно с големия свят, в който живеят големите хора и големите неща, съществува и малък свят с малки хора и малки не ща. В големия свят е изобретен дизеловият мотор, написани са „Мъртви души“, построена е Днепровската хидростанция и е извършен околосветски полет. В малкия свят е изобретен крещящият мехур „върви-върви“, написана е песенчицата „Тухлички“ и са построени панталоните фасон „полпред“. В големия свят хората се ръководят от стремежа да облагодетелствуват човечеството. Малкият свят е далеч от такива високи задачи. Неговите обитатели имат един стремеж — да преживеят криво-ляво, без да изпитват чувство на глад.“

„— В съветска Русия — говореше той, като се драпираше с одеялото — лудницата е единственото място, дето може да живее един нормален човек. Всичко останало е свръхлудница. Не, с болшевиките аз не мога да живея. По-добре ще поживея тук, наред с обикновените луди. Те поне не строят социализъм. После тук хранят. А там, в тяхната лудница, човек трябва да работи. Но аз няма да работя за техния социализъм. Тук най-сетне имам лична свобода. Свобода на съвестта. Свобода на словото…“

Робърт М. Пърсиг, „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“

„Наумиш ли си да правиш шъто̀куа, изключително трудно е да не я натрапваш на невинни хора.“

„…по-важно е да пътуваме, отколкото да пристигнем на дадено място.“

„Когато човек е на единадесет години, не му правят особено впечатление червенокрили косове. Трябва да се поостарее за това.“

„Човек винаги сдържа моментния си гняв срещу нещо, което мрази дълбоко и завинаги.“

„Също както ако двама стари приятели, католик и протестант, си седят и пият бира, радват се на живота и по някакъв начин се повдигне въпросът за противозачатъчните средства. Ледено смълчаване.“

„Човек не може действително да мисли сериозно за работата си и в същото време да слуша радио.“

„Мисля, че при това пътуване ще трябва да разгледаме тоя въпрос, да го проучим малко, да разберем дали в странното разделяне на това, което човек е, от онова, което върши, няма да открием някакъв отговор на въпроса какво по дяволите е сбъркано в този XX век.“

„… всяка машина си има собствен, единствен характер, който вероятно може да се определи като интуитивен сбор от всичко, което знаеш за нея и което чувстваш към нея. Този характер постоянно се мени, обикновено към по-лошо, но понякога съвсем изненадващо към по-добро и именно този характер е обектът на поддържане при мотоциклета.“

„Ако някой е неблагодарен и ти го наречеш неблагодарник, ами много хубаво, измислил си му прякор. Никакво разрешение не си намерил.“

„Един мотоциклет работи изцяло в съгласие със законите на разума и изучаването на изкуството да се поддържа мотоциклет е всъщност миниатюрно изследване на изкуството на самата рационалност.“

„Сега сме на границата между класическото и романтичното, където, от една страна, виждаме мотоциклета, какъвто изглежда отвън — и това е важен начин на виждане, — и където, от друга, можем да започнем да го виждаме, както го вижда механикът, от гледна точка на скрития смисъл — и това също е важен начин да се разглеждат нещата.“

„Той усещаше, че институциите, каквито са училищата, църквата, правителството и различните организации, се стремят да насочат мисълта към цели, различни от истината, за да увековечат собствените си функции и да контролират индивидите, поставяйки ги в подчинение на тези функции. Започна да гледа на ранния си провал като на щастлив пробив — едно случайно измъкване от капан, приготвен за него, и в остатъка от дните си бе винаги нащрек за капаните на институционализираните истини.“

„Истините, към които Федър отначало се устреми, бяха странични истини; вече не фронталните истини на науката, сочените от съответните дисциплини, а периферни истини, които се забелязват с крайчеца на окото. При една лабораторна ситуация, когато целият порядък на опити се обърка, когато всичко стане погрешно или е неопределимо, или е така объркано от неочаквани резултати, че не можете да му хванете края, тогава започвате да мислите странично.“

„Чувствувам се щастлив, задето съм тук, и все пак малко тъжен, пак от това, че съм тук. Понякога е малко по-добре да пътуваш, отколкото да пристигаш.“

„Най-добрите студенти винаги се провалят. Всеки добър преподавател знае това.“

„— Откъде знаеш всичко това? — попита той.

— То е очевидно.

— Добре, тогава защо аз не го забелязах?

— Трябва да си запознат донякъде с въпроса.

— Тогава не е очевидно, не е ли така?

Диуиз винаги спореше по този странен начин, заради който бе невъзможно да му се отговори.“

„Той разбрал, че различията в доктрините между индуизма, будизма и даоизма изобщо не могат да се сравнят с тези между християнството, исляма и юдейството. Заради тях не се водят свещени войни, защото словесните постановки за действителността никога не се приемат за самата действителност.“

„Във всички източни религии особена стойност се влага в санскритската доктрина „Тат твам аси“ — „Ти си то“, която поддържа, че всичко, което човек смята, че е, и всичко, което смята, че възприема, са неща неделими. Да разбереш изцяло тази липса на разделение, значи да станеш просветен.

„Логиката предполага отделяне на субекта от обекта; поради което логиката не е завършена мъдрост. Тази илюзия за разделяне на субекта от обекта може най-лесно да бъде отстранена чрез елиминиране на физическата активност, духовната активност и емоционалната активност. Има различни учения за това. Едно от най-важните е санскритското „джаяна“, погрешно произнасяно на китайски „чан“ и също тъй погрешно произнасяно на японски „дзен“.

„В колеж от преподавателски тип се преподава и преподава, и преподава и няма време за изследователска работа, няма време за размисъл, няма време за участие във външни дейности. Само преподавай и преподавай, и преподавай, докато разумът ти затъпее и творческият ти заряд изчезне и се превърнеш в автомат, повтарящ едни и същи тъпи неща отново и отново пред непреставащи вълни невинни студенти, които не могат да разберат защо си толкова тъп, губят уважение и разпространяват това неуважение навън сред обществото. Причината да преподаваш и да преподаваш, и да преподаваш е, че това е много хитър начин да поддържаш икономично един колеж, като в същото време създаваш фалшивото впечатление за истинско образование.“

„Истинският университет няма точно определено местоположение. Той не притежава имущество, не изплаща заплати и не получава материални такси. Истинският университет е състояние на духа. Той е онова огромно наследство на рационалната мисъл, което е донесено до нас през вековете от група хора, по традиция имащи професорска титла, но дори и тази титла не е част от истинския университет. Истинският университет е безсмъртната същност на самия разум.“

„След тях пристига някакъв скулптор от Северна Монтана, който пасе овце, за да се препитава.“

„Не може да се намери разрешение чрез рационални средства, защото именно рационалността е източник на проблема.“

„Бедата е в това, че развитието трябва да протече в корените, а не в клоните и това именно прави нещата трудни за разбиране.“

„…конвенционалния(т) разум става все по-неспособен да поема новите ни знания и това създава широко разпространено усещане за пълно объркване. В резултат на това все повече и повече хора се насочват към ирационални стимули за съзнанието — окултизъм, мистицизъм, опиатни състояния и други подобни, усещайки неспособността на класическия разум (аналитичния разум, диалектическия разум – б.м.) да се ориентира в познанията за действителността.“

„Планини като тази и пътници в планините, както и нещата, дето им се случват в тях, се срещат не само в литературата на дзен, но и в сказанията на всяка по-голяма религия. Наподобяването на физическата планина с духовна, възправена между душата и нейната цел, възниква естествено и леко. Както и тези зад нас в долината, повечето хора стоят лице с лице срещу духовните планини през целия си живот и никога не навлизат в тях, като се задоволяват да слушат разказите на други, които са били там, и по такъв начин избягват трудностите. Някои пътешествуват из планините, придружавани от опитни водачи, които познават най-добрите и най-малко опасните маршрути, но които достигат до местоназначението си. Други, неопитни и недоверчиви, търсят собствени пътища. От време на време някои с воля и късмет успяват — те са малцина. Веднъж стигнали, разбират по-добре от всеки друг, че няма единствен или точно определен брой пътища. Съществуват толкова пътища, колкото отделни души.“



Латински сентенции и крилати фрази

Homo sum, nihil humani a me alienum puto — Човек съм и нищо човешко не ми е чуждо (Теренций)

Memento mori! — Помни, че си смъртен!

Dum spiro, spero — Докато дишам, надявам се (Овидий)

Conditio sine qua non — Задължително условие

Concordia parvae res crescunt, discordia maximae dilabuntur — При съгласие малките дела растат, при несъгласие великите дела се рушат (Салустий)

Causa causalis —Причината на причините, основната причина

Bis dat, qui cito dat — Който бързо дава, дава два пъти (Публий Сир)

Beatitudo nоn est virtutis praemium, sed ipsa virtus — Щастието не е в наградата за доблест, а в самата доблест (Спиноза)

Amicus Plato, sed magis amica veritas — Платон ми е скъп, но истината ми е по-скъпа (Аристотел)

Ars longa, vita brevis est — Изкуството е дълговечно, животът е кратък (Хипократ)

Castigare ridendo mores — Със смях да поправят нравите

Difficile est proprie communia dicere — Да се изразят общоизвестни истини добре е трудно (Хораций)

Nulla dies sine linea — Нито ден без ред

O tempora, o mores (в буквален превод: О времена, о нрави) е придобило известност възклицание на Цицерон от първата му реч против Катилина.

„Дом, в който няма книги, е като тяло, лишено от душа.“  – Цицерон

Димитър Талев, „Самуил“, том 1 – „Щитове каменни“

„Старият купец разбираше и от царство, и от управа, но по своему. Той трябваше да плаща скъпо и прескъпо на царството и на управата, за да пазят търговията му, но колкото повече му искаха и му взимаха, толкова по-лошо го пазеха.“

………………

Джон Стюарт Мил: „По-добре е да си неудовлетворен човек, отколкото доволна свиня; по-добре недоволен Сократ, отколкото доволен глупак.“

………………

„Хенри Хагард, „Мините на цар Соломон“

„Тя бе живяла толкова дълго, че никой не си я спомняше млада.

Хенри Хагард, „Дъщерята на Монтесума“

„…. Но според мен мъжът може да обича няколко жени, а една от тях да обича най-силно, като вътрешно й остава верен, въпреки че по същество е нарушил законите на любовта.

„Над първата си любов хората обикновено се надсмиват, но ако тя е истинска, ако тя е нещо повече от едно пробуждане на страстите, първата любов е последна.“

„…. злото никога не носи добро, злото подхранва злото и накрая то се стоварва върху главата на този, който го е измислил или извършил, независимо дали е един отделен човек или цял народ.“

„С такива като тях (жените – б.м.) правете каквото си щете, но не им вярвайте и не се женете, ако не искате да доживеете часа, когато ще изпитате желание да ги убиете.“

„…макар да си навлякох гнева на бащата, спечелих вярната любов на дъщерята, а любовта е по-трайна от гнева и в последна сметка тя рано или късно ще победи.“

„…несръчността на един човек с добро сърце струва повече от умението на един циник. „

„Когато човек разполага само с чаша вода, не кани гости да си я пият заедно, а им показва вратата.“

„Истинското щастие е само един сън, от който непрекъснато се събуждаме за мъките на нашия кратък и отруден живот.“

Уилки Колинз, „Жената в бяло“

„ – Тя е била влюбена в друг, преди да се омъжи за мен, и продължава да бъде влюбена в него! – възмутено заяви сър Пърсивал Глайд.
- Жените винаги са влюбени в други мъже – опита се да го успокои граф Фоско.“

Харпър Ли, „Да убиеш присмехулник“

„Денонощието беше от двадесет и четири часа, но изглеждаше по-дълго.
„Северна Алабама беше пълна със спиртни предприятия, текстилни заводи, стоманодобивни компании, републиканци, професори и други подобни лица без родословие.“
„После отиде до черната дъска и написа с огромни печатни главни букви азбуката, обърна се към класа и попита:
— Знае ли някой какво е това?
Всички знаеха; повечето първокласници бяха повтарачи.“
„— Не мога да мина във втори клас, мистър Финч, защото всяка пролет помагам на татко за памука, но сега вече в къщи поизрасна другият ми брат и може да работи на полето.“
„Ваканцията едва започваше, а на нас всичко ни беше омръзнало. Замислих се, какво ли щеше да ни донесе лятото.“
„— Това, че са ни победили сто години, преди да започнем борбата, не значи, че не трябва да опитаме да спечелим.“
„Нищо не е по-страшно от празна улица, на която се очаква да стане нещо.“
„— А според мене, той би трябвало да се гордее — казах аз.
— Умните хора не се гордеят с талантите си — отвърна мисис Моди.“

„Мина време колкото цели две геологически епохи…“
„Храброст е, когато знаеш, че си победен още преди да започнеш, но въпреки това започваш и се държиш докрай.“
„— Не трябва винаги да показваш всичко, което знаеш. Такова нещо не подхожда за жени… и после, хората не обичат, когато някой е по-умен от тях. Дразнят се. Ти никого не можеш да промениш, като му приказваш правилно. Хората трябва сами да имат желание да учат, а когато нямат желание, нищо не може да се направи, освен да си мълчиш и да приказваш като тях.“
Атикус ми беше казал, че е учтиво да разговаряш с хората за това, което интересува тях, а не за това, от което ти се интересуваш.“
Атикус каза, че хората, които са кръстени на генерали от конфедеративната армия, ставали упорити пияници.“
“Хм, може би ние се нуждаем от полиция, съставена от деца…“
„Мисис Мериуедър беше от тези бездетни възрастни, които смятат, че трябва да променят гласа си, когато говорят с деца.“
„Не мога да живея по един начин в града и по друг — в къщи. „

Маргарет Мичъл, „Отнесени от вихъра“

„С всеки ден ужасният ми стремеж да бягам от действителността ме затруднява все повече да приема открито новите обстоятелства.“
„Най-вече се боя да не би животът ми да стане твърде реален.“
Ашли Уилкс пред Скарлет О`Хара
„Бюрото на новосвободените негри им осигуряваше прехрана, додето те се шляеха и набираха злоба срещу бившите си господари.“
„За смърт, данъци и раждане никога не настъпва подходящ момент.“
„Те (янките – б.м.) не разбираха негрите, нито отношенията между негрите и бившите им господари. И въпреки това бяха водили война, за да ги освободят. След като ги бяха освободили обаче, не желаеха да имат нищо общо с тях и ги използваха само като оръдие да тероризират южняците.“
„Твърде малко са качествата, ако изобщо съществуваха таква, които биха могли да заменят практичния усет.“

Скарлет О`Хара
„Изключение правеха само негрите. На тях се стараеха да осигуряват най-доброто – най-хубавите училища, жилища, дрехи и развлечения, тъй като те се бяха превърнали в голяма политическа сила сега, когато се броеше всеки негърски глас.“
„Ако трябва да подкупват негрите да гласуват за тях, както правеха янките – и това ще сторят. Ако трябва, ще броят и гласовете на десет хиляди мъртъвци, както направиха янките, и имената на всички надгробни плочи на всички гробища в Джорджия ще се появят на избирателните бюлетини.“
Мене не са ме освобождавали! Аз на такива никога няма да им дам да ме освободят.“
Чичо Питър, домашен прислужник на семейство О`Хара
„През целия му живот нито един бял човек не го бе наричал „черньо“. Други негри го бяха назовавали тъй, но бял човек никога.“
„Аз съм единствената, която се промени, а и аз не бих се променила, ако не се налагаше.“
Скарлет О`Хара
„Нещастни са онези хора и онази нация, които седят и ронят сълзи, защото животът не отговаря точно на техните очаквания.“
„От опит знаеше, че лъжецът най-горещо защитава своята искреност, страхливецът – смелостта си, невъзпитаният – маниерите си, а безчестникът – честта си.“

„А докато Бойд я настрои против ректора дотам, че тя да побеснее и да го попита защо не не го е застрелял, ще бъде вече полунощ.“

„Има два момента, когато могат да се направят големи пари – единият е при създаването на държавата, а другият е при рушенето й. При създаването печалбите се трупат бавно, а при краха – с главоломна бързина.“

„Не бих казал, че си престаряла. Рядко се срещат нхора, които в тази ранна възраст са успели да завоюват света и да погубят душата си.“ (Рет Бътлър към 28-годишната Скарлет).

„Скарлет, не е в природата ми да събирам търпеливо отломки, да ги лепя и да убеждавам себе си, че белезите от счупеното не личат. Счупеното си е счупено.“ (Рет Бътлър)

„Тъй и не бе успяла да разбере мъжете, разпалили любов у нея, затова накрая бе изгубила и двамата.“

„Осени я смътно позрение, че ако бе разбрала Ашли, никога не би го обичала; ако бе разбрала Рет – никога не би го загубила.“

Антоан дьо Сент Еkзюпери, „Малкият принц“

- Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.
- Съвършенството е достигнато не когато няма какво повече да се добави, а когато няма какво да се премахне.
- Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил.
- Пустинята е хубава — каза малкият принц, — защото крие някъде кладенец…

Джек Лондон

„Старите мисионери и старите търговци били смъртни врагове. Интересите им не съвпадали. Но техните деца се помирили, като се изпоженили помежду си и си поделили островите.
Из „Сбогом, Джак“
„- Колко е хубаво, че мъжете и жените не искат едни и същи неща – подхвърли Джим.
- На това се крепи търговията – съгласи се Мат, – дето хората искат различни неща.“
Из „Мърша и нищо повече“
„Известно ли ви е на вас, които сте на свобода, че движението в един голям затвор е така ограничено, както търговията през Средновековието?“
Из „Окошарен“
„Твърде далече беше стигнал, за да се върне обратно – можеше да върви само напред.“

„Нали с едно одеяло могат да се завият и двама, и аз избрах нея – Пасук.“

Из „Мъжеството на жената“

„Просто не зная откъде да започна, макар че понякога на шега хвърлям цялата вина върху Чарли Фъръсет. Той притежаваше малка вила в Мил Вели, в самото подножие на планината Тамалпаис, но прекарваше в нея само зимните месеци, когато нямаше друга работа и искаше да почете Ницше или Шопенхауер, за да отмори ума си.“

„Техният метод на спор се състоеше в това да отстояват, потвърждават или да отричат. В това се и състоеше цялото им изкуство да спорят. Дали новородените тюленчета знаят да плуват, или не, ловците се опитваха да докажат просто като изказваха собственото си мнение с войнствен вид и го съпровождаха с остри нападки срещу своя противник, като не забравяха да атакуват неговото мнение, умствените му способности, произхождението и неговото минало. Противното мнение биваше изказвано по съвършено същия начин.“

„Той обясняваше своето пребиваване на кораба с това, че бил пиян, когато подписал договора, и ме уверяваше многократно, че за нищо на света не би направил това в трезво състояние.“

„— И освен това — продължих аз — вие сте човек, на когото не може да се разчита, не може да се вярва и за най-малката дреболия, в която би могъл да се вмъкне егоистичен интерес.

— Ето, сега почвате да ме разбирате! — рече той зарадван.“

„…смелостта на отчаянието ми подсказа какво да правя…“

„Колкото и да бях страхлив, все пак той беше по-страхлив от мене.“

„На борда нямаше нито един човек, който да не го мрази или да не се бои от него, както нямаше и нито един, когото той, от своя страна, да не презира.“

„Смехът му бе плод на някакъв свиреп хумор.“

„Той живее и няма време да размишлява за живота. Аз направих грешка, когато за пръв път разтворих книга.“

„Той премина цялата гама на ругатни, като се издигаше в гнева си до нечувани висоти, а в безсилието си слизаше до най-гнусните и неприлични псувни.“

„Към това, мисля, се прибавяше и строгата съвест на моите пуритански прадеди, която оправдаваше дори и убийството, когато то се извършва с благородна цел. Аз не можех да се откъсна от тези мисли. Да се освободи светът от подобно чудовище, ми се струваше проява на висш морал. От това човечеството ще стане по-добро и по-щастливо, а животът по-чист и по-приятен.“

„Той ми бе разкрил действителния свят, за който почти нищо не знаех и който винаги бях отбягвал. Аз се научих да гледам по-отблизо на живота, да признавам, че в света има неща, наречени факти, да излизам от сферите на мисълта и идеите и да отдавам известно значение на определените и обективни фази на съществуване.“

„Що се отнася до Вълка Ларсен и мен, то ние се спогаждахме доста добре, макар че аз не можах да се освободя от мисълта, че най-правилната постъпка от моя страна би била да го убия.“

„Останалите четирима мъже, забили поглед в чиниите си, дъвчеха замислено и равномерно, ушите им се движеха в такт с челюстите като на повечето животни.“

„Наистина Ларсен притежаваше необикновено развит ум, но той си служеше с него за удовлетворение на своите зверски инстинкти, което го правеше да изглежда още по-голям дивак.“

„Но дългите години, прекарани в умствени занятия, ме бяха направили безгрижен и неподготвен.“

„Но забележете, аз ви завиждам с ума, а не със сърцето си. Моят разум ме подтиква към това. Завистта е продукт на интелекта. Аз приличам на трезвен човек, който вижда пияни и от досада иска сам да бъде пиян.“

— Или както умният човек гледа глупаците и иска сам да бъде глупав — засмях се аз.

— Точно така! — съгласи се той. — Вие сте славна фалирала двойка глупаци. Във вашите портмонета няма нито един факт.

— И все пак ние харчим тъй щедро, както и вие — забеляза мис Брюстър.

— Дори по-щедро, защото нищо не ви струва.

Аз си спомних за Чарли Фъръсет и разбрах, че тая тъга не е нищо друго освен наказанието, което постига всеки материалист.

„Книги, ум и храброст! Прекрасно съчетание! Вие сте достойна да станете жена на предводител на пирати.“

Из „Морският вълк“

Алберт Айнщайн

„Човек се опитва да създаде за себе си по начин, който най-добре го удовлетворява, една опростена и понятна картина на света. След това се опитва до някаква степен да замести с този свой космос света, познат от практиката, и така да го победи… Той превръща този космос и неговия градеж в опорна точка на емоционалния си живот, за да намери мира и спокойствието, което не може да намери в ограничения водовъртеж на собствения си житейски опит…“


28 декември 2014 Коментари

Вашият коментар: