Март бе необичайно  студен, но щъркелът,  като всички свои събратя по перо, не подозираше това. И точно на петнайсти,  както всяка пролет,  се върна от дългото си египетско летуване. Изви се високо над селцето и сетне с рязко гмуркане се устреми право към старото, подобно на капител върху електрическия стълб и стоящо от незапомнени времена, раздърпано гнездо, огледа го изпитателно отвсякъде и кацна с изпънати напред крака и последен мощен мах на крилете.
Врабчетата, които целогодишно обитаваха нишите и дупките на всички етажи по гнездото, още по-силно  зацвърчаха, сякаш приветстваха с добре дошъл гостоприемния собственик.
Гнездото, което бе пострадало доста по време на миналогодишната буря,  откъснала част от него и отнесла със себе си трите малки щъркелчета, се нуждаеше от сериозен ремонт. Мъжкият имаше няколко дни за това, докато пристигнеше женската.
След като постоя с отпуснати криле, умислен и угрижен, щъркелът затрака с клюна си, сякаш за да обяви на всеослушание факта на пристигането си, после рязко се приведе напред, оттласна се от ръба, гмурна се като опитен плувец в студения въздух и с няколко бързи и силни маха се отправи към ловните си полета.
И другите птици се готвеха за пристигането на пролетта. Над смълчаните с все още зимно димящи комини къщи се носеха призивно-протяжните гукания на гургулица, отривистите, като картечни откоси, удари по дървесната кора на пъстроперия кълвач, свадливите крясъци на недодяланата сврака, откъслечните бодри подсвирквания на черния кос, застрашителния крясък на орела над близката борова гора.
Проехтя накрая и тайнственото, тревожно и прорицателско кукане на кукувицата. Всеки, който го чу, тревожно се огледа, отбелязвайки си наум в какво положение, занимание или състояние го сварва закукването.
Уж никой не вярваше на тия бабини деветини, но всеки се поддаваше на стародавното поверие и заживяваше с някоя тайна надежда или тревога.
Дърветата и храстите току-що бяха напъпили, макар че дрянът вече прецъфтяваше. Децата първи видяха щъркела, вдигнаха олелия до небето и веднага закичиха с мартеничките си дряновите вейки.
А старците, изсърбали първа чорба от коприва, поклащаха глави с уморено облекчение: „Преживя се и тая зима! Хванахме се за зеленко!“
-      Ку-ку! Ку-ку! – ехтеше в отговор все още зимната гора.

Наближаваше Великден – денят на Христовото възкресение…


23 март 2015 Коментари

Вашият коментар: