Начало » А. Дневник: репортажи, интервюта, анализи » СПИСАНИЕ „ФАКЕЛ“, РУСОФОБИТЕ И РУСОФИЛИТЕ – І

Списанието започва да излиза пред 1981 г. Издание е на Комитета за култура и на съюзите на писателите и на преводачите.
Пръв главен редактор е Любомир Левчев, който е и инициатор за основаването му. Двумесечник за съветска литература. С мото от Смирненски – „С факела на нова вера.“
Има голям обем, печата романи, повести, големи цикли стихотворения на отделни поети, множество рецензии, есета, публицистични текстове. Голямо разнообразие и многообразие. Основната цел – каква друга може да бъде във времена, когато никой дори не подозира, че комунизмът ще рухне само след 8 години? – е идеологичска и политическа, но това е само на повърхността.

Ето какво казва вторият главен редактор на списанието Георги Борисов – поет и преводач, днес главен драматург на Нардния театър „Иван Вазов“, по повод трийсетгодишнината от излизането на първия брой: “За мен тези 30 години са точно половината ми живот. Малко или много е половин живот? Зависи как го живееш. За литературно-периодично издание като „Факел”, публикувало над 1500 автори и не само публикувало, а и водило борба за повечето от тях, кръв, дето се вика, давало, действителната му възраст е далеч над сегашната. Само че не му личи! Трийсет години присъствие не само в литературния ни, но и в обществено-политическия живот, и то през период на непрекъснати социални конфликти и сътресения, когато светът се преобразява буквално за дни пред очите ни, е библейска, а не Христова възраст. Иначе всеки един от публикуваните във „Факел“ автори е оставял „отпечатък” на страниците му, но не всеки – в мисленето и душите ни. Ако имахме място, бих изброил не само гении като Платонов, Булгаков, Манделщам, Цветаева, Пастернак, Гросман, но и на Бродски, Солженицин, Венедикт Ерофеев, Войнович, Алешковски, Аксьонов, Сорокин, Пелевин…“
В списанието намираха място автори и текстове, които още не са били публикувани дори в Съветския съюз преди „перестройката“. Това не беше случайно.
А след 1986 г. във „Факел“ излязоха романите „Децата на Арбат“ от Анатолий Рибаков, „Белите одежди“ от Владимир Дудинцев, „Д-р Живаго“ от Борис Пастернак, „Колимски разкази“ от Варлам Шаламов, непубликувани още никъде, дори и в ссср, творби на Булгаков, Платонов, Залигин, Приставкин, много други „книги от чекмеджето“.
Те оказаха огромно и благотворно въздействие за формирането
към болшевишката система на коренно ново отношение у интересуващите се български читатели, само подочували това-онова за истината за кървавия болшевишки режим. Далеч преди 1989 година. (Имаше и друга полза: когато по-късно тези произведения започнаха да излизат в отделни томове, аз вече ги бях чел и ги имах.)
Съветският другариат явно е смятал, че с развенчаването на култа към Сталин си е измил ръцете.
Да, ама не!
После изведнъж се оказа, че  “епохата Брежнев“ била … време на застоя! Пак намериха с какво да се оправдаят, завалиите…
После се изредиха други генерални секретари – живи мъртъвци, които си отиваха един подир друг, защото беше ясно – ссср беше на умирачка. И си умря безславно!
А сега идиотът на идиотите тов. Путин се мъчи да го възкреси!

Непубликувано до момента стихотворение на Евгений Евтушенко, превод Георги Борисов

Някои от писмата на Михаил Булгаков, в които гениалният творец е принуден да се моли на болшевишката шайка или да му разрешат да напусне ссср, тъй като няма никакви средства за препитание в страната на работниците и селяните, или за да иска обяснение защо една или друга негова творба е свалена от сцената.



Това обаче са горе-долу известни на интелигентната публика неща. Ще припомня нещо друго. Редакцията няколко години поред организираше конкурс за превод на трудно стихотворение от даден автор – Твардовски, Гудзенко, Сурков, Тихонов, Манделщам и други. Изборът на тия проклетници от редколегията на списанието бе направо садистичен – творба с къси редове и мъжки рими (т.е. с ударение на последната сричка на думата). Тяхната „строга, но справедлива“ цел явно беше да измъчат преводачите до смърт. :)
Без много да му мисля, реших да участвам. Вече бях превел цикли от поети като Владимир Сорокин

и Андрей Дементиев,

множество отделни стихотворения от поети като Юнна Мориц, Давид Кугултинов, Владимир Фирсов и т.н.

(Следва)

26 март 2015 Коментари

Вашият коментар: