Херман Хесе, „Пътуване към Изтока“,
превод: Недялка Попова


„Онова, което иска да живее дълго, трябва да служи. А което иска да господства, не живее дълго.
— Защо тогава мнозина се стремят към господство?
— Защото не знаят закона. Малцината, родени за господство, властват весели и здрави. Другите обаче, които са станали господари просто поради домогване, до един завършват в нищото.
— В какво нищо, Лео?
— Например в санаториумите.“
……….
„Може би след глада за преживявания човек не изпитва друг по-силен глад освен за забрава.“
…..
“ -Как? За цар Давид ли? Какво общо има той тук?
— Също е бил музикант. В ранната си младост създавал музика за цар Саул и понякога със свиренето си прогонвал лошото му настроение. А после той самият станал цар, такъв един велик и угрижен цар, с всякакви капризи и мъки. Носел корона и водел войни и всичко друго, което се подразбира, а извършил и някои истински подлости, ала и много се прославил. Но когато мисля за неговата история, виждам, че най-хубавото от всичко е бил младият Давид, който със своята арфа свирел на бедния Саул, и намирам за жалко, че след това го избрали за цар. Той е бил много по-щастлив и по-хубав, докато е бил музикант.“
….
„…мъката му бе станала твърде голяма, а вие знаете, че когато мъката е достатъчно голяма, тя тласка напред. Чрез изпитанието брат Х. беше доведен до отчаяние, а отчаянието е последица от всеки сериозен опит да се разбере и да се оправдае човешкият живот. Отчаянието е резултат от всеки сериозен опит да се устои на живота с добродетел, със справедливост, с разум и да се отговори на неговите изисквания.“


„Играта на стъклени перли“, превод Недяка Попова

„…колкото по-рязко и непреклонно формулираме една теза, толкова по-неудържимо тя предизвиква антитеза.“

„От време на време ставали много популярни [.........] интервютата с видни личности върху злободневни въпроси, при което например именити химици или пианисти виртуози се изказвали за политиката, известни артисти, танцьори, гимнастици, летци, а и поети — за изгодите или несгодите на ергенството, за вероятните причини на финансовите кризи и все от тоя род. Единственото, което се целяло, било да се свържат познати имена с нашумялата в момента тема…“

„Ако някоя прочута картина сменяла собственика си, скъпоценен ръкопис бил продаван на търг, изгарял вековен замък или потомък на стар благороднически род се замесвал в някакъв скандал, от много хиляди подлистници читателите узнавали не само факти, но още същия или през следните дни получавали купища анекдотичен, исторически, психологически, еротичен и друг материал върху ключовата за дадено време тема, за всяко събитие на деня се изливал поток от усърдни писания и поднасянето, подборът и обосновката на всички тези съобщения носят печата на бързо и безотговорно произвежданата стока за масово потребление.“
….
„Тогава хиляди и хиляди хора, които в огромната си част вършели тежка работа и водели труден живот, в свободното си време седели над квадрати и кръстове от букви, чиито празнини запълвали по известни правила.“
….
„Накъсо, вече се възправяли плътно пред онова ужасно обезценяване на словото, предизвикало първоначално тайно, и в съвсем малки кръгове, героично-аскетическо насрещно течение, което скоро след това станало открито и могъщо и дало начало на нова самоовладяност и достойнство на духа.“
….
„Горчивата истина била схващана мълком и понасяна стоически, така постъпвали някои от най-добрите хора.“
….
„Добрите хора били завладени от един мълчаливо сърдит, лошите — от злорад песимизъм; първо трябвало да се разруши всичко отживяло и чрез политиката и войната да се извърши известно преустройство на света и морала, преди културата да бъде способна за действително самонаблюдение и отново да заеме мястото си.“

….


Херман Хесе, „Куроритист“

Човек може да обича ближните по-малко от себе си – тогава е егоист, грабител капиталист, буржоа и наистина може да сполучи с пари и власт, а да няма истински весело сърце, най-фините и най-привлекателните радости на душата да са заключени за него.
Или може да обича ближните повече от себе си – тогава е беден клетник, изпълнен от чувството за малоценност, изпълнен от горещото желание да обича всички и все пак изпълнен и от ненавист и враждебност към себе си, да живее в ад, чийто огън си подклажда всекидневно сам.
Обратното, равновесието на любовта, умението да обичаш без тук и там да оставаш длъжен, любовта към себе си, която не е открадната от никого, и любовта към другите, която не накърнява и не изнасилва собственото “аз”, е чудесна! В тези думи се съдържа тайната на всяко щастие, на всяко блаженство!
….
Херман Хесе, “Нюрнбергско пътуване”


Не, на този смешен свят не бива да му се отдава почитта да бъде приеман сериозно!

(Следва)

17 юли 2015 Коментари

Вашият коментар: