Минорните акорди на октомври
се извисяват в есенния храм.
Не ни остава много -
просто спомен.
От него никой не е по-голям.

Защото само с плът не се живее.
И с пет опитомени сетива,
които днеска
могат да ни слеят,
ала да ни разлъчат след това.

Във паметта
на улици и църкви,
на лодки, влакове и брегове
следите ни по малко ще замръкват
под други стъпки,
чувства,
гласове.

Но вътре
в тайниците на душата,
където не проникват глъч и тлен,
се крие най-голямото богатство
и то ще свети ярко
нощ и ден.

Аз няма да подпаля храм за слава.
Аз няма да запаля свещ дори.
Каквото е угаснало – остава.
И няма никога да изгори.

25 октомври 2015 2 Коментара

2 Коментара за “Мажор”

  1. ангелина димчевска коментира на 25 октомври 2015 :

    Прекрасни стихове, Слави! Да си силен и здрав, Поете! Пиши и пей!:**

  2. Славимир коментира на 25 октомври 2015 :

    Благодаря! Ще се справя!

Вашият коментар: