Начало » Г. Хумор и сатира » ЦИТАТИАДА: Джеръм К. Джеръм, „Трима на бумел“

Джеръм К. Джеръм, „Трима на бумел“
Превод: Сидер Флорин

„В ранните дни на своя семеен живот Харис си създаде големи неприятности поради невъзможността да знаеш какво прави човекът зад теб. Двамата с жена му обикаляли Холандия с тандем. Пътищата били каменисти и велосипедът доста подскачал.
— Дръж се — рекъл Харис, без да се обърне.
На госпожа Харис се счуло, че той казва: „Скачай!“
Как й се е счуло, че казва „Скачай!“, след като той е казал „Дръж се“, никой от двамата не може да обясни.
Госпожа Харис разсъждава така: „Ако си казал «Дръж се», откъде ще ми дойде на ум да скоча?“
Харис отвръща: „Ако съм искал да скачаш, защо ще ти казвам «Дръж се»?“
Ядът им е минал, но спорът продължава и до днес.“
„В ранните дни на своя семеен живот Харис си създаде големи неприятности поради невъзможността да знаеш какво прави човекът зад теб. Двамата с жена му обикаляли Холандия с тандем. Пътищата били каменисти и велосипедът доста подскачал.— Дръж се — рекъл Харис, без да се обърне.На госпожа Харис се счуло, че той казва: „Скачай!“ Как й се е счуло, че казва „Скачай!“, след като той е казал „Дръж се“, никой от двамата не може да обясни.Госпожа Харис разсъждава така: „Ако си казал «Дръж се», откъде ще ми дойде на ум да скоча?“Харис отвръща: „Ако съм искал да скачаш, защо ще ти казвам «Дръж се»?“Ядът им е минал, но спорът продължава и до днес.“
……


„— Винаги преди да започнеш да си стягаш багажа — казваше чичо ми, — направи списък.
Беше методичен човек.
— Вземаш лист хартия — винаги започваше от самото начало. — Записваш всичко, за което се сетиш, че може да ти дотрябва, след това го проверяваш, да не би да си записал неща, без които можеш да минеш. Представи си, че лежиш в леглото. С какво си облечен? Добре, пишеш: една смяна бельо. Ставаш. Какво правиш? Миеш се. С какво се миеш? Със сапун — пишеш сапун. И продължаваш така, докато свършиш. После започваш с дрехите. Най-напред краката. Какво носиш на краката? Високи обувки, половинки, чорапи. Пишеш всичко това. Продължаваш нагоре, докато стигнеш до главата. Какво друго ти трябва освен дрехи? Малко коняк — пишеш. Тирбушон — пишеш. Записваш всичко и тогава няма да забравиш нищо.
Той самият винаги постъпваше по този начин. Съставяше списъка и след това внимателно го прочиташе — като не пропускаше да се посъветва и с мен, за да провери дали не е забравил нещо. След това преглеждаше списъка още веднъж и зачеркваше всичко, без което би могъл да мине.
После губеше списъка.“
Той самият винаги постъпваше по този начин. Съставяше списъка и след това внимателно го прочиташе — като не пропускаше да се посъветва и с мен, за да провери дали не е забравил нещо. След това преглеждаше списъка още веднъж и зачеркваше всичко, без което би могъл да мине.
После губеше списъка.“
….


„Най-после сложихме колелото на място и в същия миг моят познат избухна в смях.
Попитах:
— Какво му е смешното?
Той каза:
— Ама че съм глупак!
Това бяха първите думи, с които заслужи уважението ми. Запитах го какво го е довело до това откритие.
Той каза:
— Забравихме сачмите!
Озърнах се към шапката си. Тя лежеше преобърната сред пътеката и любимото куче на Етълбърта бързешком лапаше сачмите.
— Това ще го погуби — каза Ибсън (не съм го виждал оттогава, слава Богу, но май Ибсън му беше името). — Те са чиста стомана.
Аз казах:
— Не ме е страх за кучето. Тая седмица вече изяде едни връзки за обувки и пакетче игли за шев. Природата е най-добрият помощник, малките кученца, изглежда, имат нужда от подобни стимуланти. Повече ме е грижа за велосипеда.
Той не падаше духом:
— Е, ще сложим, колкото намерим, и да се осланяме на Господа.“

„Не е възможно, няма велосипед, способен да издържи двойното напрежение. Трябва да решите ремонтьор ли ще бъдете или колоездач. Лично аз предпочитам да карам велосипеда и затова избягвам съблазънта на преглеждането и ремонтьорството. Когато му се случи нещо, го оставям в най-близката работилница. Ако съм много далеч от град или село, за да отида там пеш, сядам край пътя и чакам да мине някоя каруца. Главната опасност за мен си остава бродещият ремонтьор. Видът на повреден велосипед за ремонтьора е като леш в канавката за гарван — той се нахвърля отгоре му с тържествуващ крясък. Отначало се мъчех да бъда учтив. Казвах:
— Дребна работа, не се безпокойте. Продължавайте, не си разваляйте удоволствието. Моля ви, ще ми направите услуга, карайте си нататък.
От опит обаче разбрах, че в такива форсмажорни обстоятелства вежливостта е безполезна. Сега казвам:
— Махай се и остави велосипеда на мира или ще ти счупя главата.
Ако имаш решителен вид и стискаш дебела тояга, обикновено успяваш да го пропъдиш.“

„Джордж ме прекъсна:
— Не казвай нищо повече, разбирам. Освен това дойдох да си поговорим за нещо съвсем друго. Виж това.
Подаде ми една книжка с червена корица. Беше английски разговорник за немски туристи. Започваше „На кораба“ и свършваше „При лекаря“.

“ — Не можеш да отречеш — каза Джордж, — че тези разговорници много се търсят. Зная, че ги купуват с хиляди. Във всеки европейски град могат да се видят по пероните на гарите и по пресечките хора, които четат на глас от такива книги. Никой не разбира на какъв език говорят, и не може да схване какво казват. Но така е по-добре. Ако им разбираха, щяха да ги бият —…“

„— Ако Джордж каже на някой обущар или шапкар нещата, дето ги пише тук, няма да има нужда от полиция, ще трябва направо да го носим в болницата.“

„Етълбърта се ядосва, когато се бръсна набързо. Опасява се, че външни наблюдатели могат да го приемат за недостатъчно решителен опит за самоубийство и сред съседите да се разчуе, че съвместният ни живот не върви добре. На второ място изтъква, че имам външност, с която човек не бива да си играе.“



20 ноември 2015 Коментари

Вашият коментар: