Начало » А. Дневник: репортажи, интервюта, анализи » Ерих-Мария Ремарк, „Живот на заем“

Ерих-Мария Ремарк

„Живот на заем“

„Гостилницата не бе проветрявана отдавна и миришеше на прокиснала бира и дълга зима.“
„— Вече не изпращате ли сенбернарски кучета с шишенца коняк на врата?
— Не. Алкохолът е много скъп, а и кучетата се изхитриха. Сами изпиват коняка.“
„Може би е по-добре още отсега да те пратят в затвора, за да се спаси човечеството от някое ново нещастие. Когато станеш министър-председател, вече ще бъде късно.“
„Треньорите умират в леглата си, както генералите.“
„Човек притежава малкото разум, за да проумее, че не може да се живее само с разум.“
„— Така си отмъщават за своята професия — отвърна Лилиан с ненавист. — Ако келнерите и болничните сестри не вършеха това, щяха да загинат от комплекс за малоценност.“
„През живота си съм имал твърде малко случаи да изпитам порядъчна, предвоенна скука.“
„Тя изглеждаше съвсем беззащитна, но той знаеше, че беззащитността е най-опасното оръжие на жените, защото в действителност никоя жена не е беззащитна.“
„Когато човек бил съвсем зле, не изпитвал никаква тревога. Прекалено слаб вече бил за това. Колко е милосърден бог, нали?“
„Обичам я, както се обича джунгла, а тя ми отвръща сякаш е зеленчукова градина.“
„ – Би трябвало да сте си в леглото!
— Би трябвало отдавна да съм в гроба!“

————————–

Той хвърли поглед към разхвърляните дрехи и обувки. Само преди секунда те представляваха картина на прелестен безпорядък. Сега те изведнъж придобиха друг вид в рязката светлина на раздялата и се превърнаха в оръжия, насочени към сърцето му.“
„Тогава състраданието им би заприличало на стръкче коприва, с което те галят, за да успокоят болката ти.“
„Но също знаеше, че всяка дума в момента, в който я произнесе, ще се превърне в най-обикновена баналност, още по-непоносима поради вложената в нея истина…“
„Това бе придружителят на тленни останки, но сега бе напълно променен — бе изгубил своя смачкан и навъсен вид и се държеше приветливо и авторитетно.“
„— Да — съгласи се Лилиан. — А ние какво сме? Бикове или матадори?
— Винаги бикове. Но си мислим, че сме матадори.“
„— Има една история — каза Клерфе. — В Париж по време на гилотината повели на екзекуция някакъв човек. Било студено, а пътят бил дълъг. По едно време пазачите спрели, за да се подкрепят с вино. След като пили, предложили бутилката и на осъдения. Той я поел, разгледал я внимателно и преди да отпие, попитал: „Надявам се, че никой от вас не страда от заразна болест?“ Половин час по-късно главата му се търкулнала в коша.“

—————————

„Ти си мислиш, че хвърлям парите си на вятъра, а аз си мисля, че ти хвърляш на вятъра живота си!“

„— На много неща си се научил по време на войната, нали?

— Кажи-речи, на всичко. Та нали почти винаги сме във война?“

„Идеалистите умеят да използуват добре парите си.“

„Отначало се бе чувствувала като умираш войн, когото съблазняват с прелестите на живота.“

„Тя хвана кавалера си под ръка, сякаш бе оръжие, и безгласно се отдалечи от Клерфе.“

„— Току-що ми се каза, че си била възхитителна — съобщи й той. — Скоро ще се наложи да ти търся скривалище.“

„— Желая да притежавам толкова много неща на този свят — отвърна Лилиан, — затова не желая нищо. То е почти същото.“

„— Това не знам, но вече си узрял за женитба.

— За тебе ли да се оженя?

Лидия се усмихна.

— Не бих искала да ти причиня и тази неприятност.“

„Нищо не е толкова лошо или толкова хубаво, колкото ни се струва, и нищо не е окончателно.“

„— Чух, че в град Базел — на швейцарската граница, се смята вече за прахосничество, ако някой не живее от лихвите на лихвите си.“

………………………

„Накрая винаги се появява гилотината.“

„Нашето нещастие се състои в това — да вярваме, че имаме право на живот.“

„Да искаш да живееш някъде, значи да искаш да умреш някъде.“

„Изглежда, е по-просто да умреш, отколкото да си мъртвец!“ — помисли си Лилиан.“

„И той си помисли, че тя все пак бе щастлива, доколкото човек изобщо може да бъде щастлив.“


Превод от немски
Венцеслав Константинов, 1972

3 август 2016 Коментари

Вашият коментар: