Начало » Б. Поезия » СТАРИЯТ ВАГОН

Вагонът не отива никъде.
В тринайста глуха спи убит,
пронизан от зелени щикове
като захвърлен в битка щит.

До колене потънал в сенки,
до шия в спомни и сгур,
с ръждивото палто на времето
наметнат от грижовна смърт.

Нозете, бурени обули
и вкаменена мръсна пръст,
се вслушват в тайните импулси,
които помни наизуст:

сигнали, гласове на хора,
самотни гари, светлини,
преизпълнения на норми,
бездомни кучета, псувни…

Проскърва глас от битието,
подобен на учтив поклон –
железничарски глас:
„Момчета, къде го стария вагон?“

И той в просъница си спомня:
маневри, свирка на спирач…
Но вечност, бавна и огромна,
засипва спомена със здрач.

Вагонът не отива никъде.
Видях го в миг на самота,
за да науча как пониква
забравата от паметта.
15.ХІ. 1980 г. 

15 септември 2016 Коментари

Вашият коментар: