Начало » А. Дневник: репортажи, интервюта, анализи » МАКСИМ МАКСИМОВ КАТО ХАДЖИЯ (НЕ ХАНДЖИЯ!) И ШАХМАТИСТ В ПОЕЗИЯТА


Ако тук не присъстваха Христо Бойчев, който е съученик на Максим от училището в Полски Тръмбеш, или Георги Кушвалиев, с когото са учили заедно в Стопанската академия „Д.А. Ценов“ – Свищов, щях да се похваля, че го познавам най-отдавна. Но и така не е малко – поне от 40 години във всички случаи.
Помня обаче, че Максим беше дебютирал в литературата като хуморист и сатирик. По-късно прописа и стихове и даже взе и да ги печата, а накрай издаде и стихосбирка. И се започна!
По времето, когато Максо беше САМО хуморист, се е случвало след поредна сбирка в четвъртък на КМПС „Димчо Дебелянов“ да осъмнем пред Студентския дом или другаде, разказвайки си неуморно вицове и разтягайки лакърдии. Помня такава една история, разказвана ми от самия него:


Максим е студент в Свищов, живее нейде на квартира. Чете веднъж той някакъв вестник и попада на съобщение с големи букви: „Патриарх Максим замина за Йерусалим.“  А Макисм щял да ходи някъде – за изпити ли да учи, във ваканция ли ще излиза, не помня.
Взема Максо ножица или линийка и отрязва/откъсва заглавието, а после отрязва и думата „патриах“ (че „какво е за него Хекуба?!“) и на вратата на квартирата си залепва изрезката: „Максим замина за Йерусалим!“
Ето с какъв шегаджия си има работа човек в негово лице! Дълго време след това му виках хаджи Максим и малцина знаеха защо…


Та да се върна на поезията на Максим. Като го чета, особено най-кратките му неща (някои по-кратки и от хайку), имам чувството, че решавам шахматна задача. Онези, които играят шах, знаят какво е етюд с мат в един, два или три хода. Това е някаква ситуация в ендшпила, в края на партията, до която се стига от игра, а понякога може и изцяло да е била измислена.
Така или иначе, липсват предишните ходове, чрез които в партията се е стигнало до това положение.

Същото е, струва ми се, и в стихотворенията на Максо: сякаш ги няма стиховете, редовете, изреченията, предхождащи поантата. Авторът просто ги е спестил, мислел ги е, но не ги е записал.

Останала е само поантата, която е толкова изненадваща – точно като мат в няколко хода!

И това не е матиране на читателя, а откровение, което озарява оня, който го проумее – и то направо, без да е вървял по пътя на автора до последното му заключение.
Сякаш Максо се води в творчестото си от големия полски хуморист и сатирик Станислав Йежи Лец, който казва, че в днешно време трябва да се пише така, щото изречението да свършва в настоящия век…
И Максим го прави. Може би това е останало от първоначалното му амплоа на хуморист и сатирик: да бъде кратък като мат в три хода.

(Из словото при представянето на стихосбирката „Бумеранг“ в Софийската художествена галерия на 26 октомври 2016 г.)
———————————————————————————————————————————————————–

„Бумеранг“, издателство „Световете“

редактор Иван Голев, печат „Анго бой“

София, 2016

5 ноември 2016 Коментари

Вашият коментар: