Начало » Б. Поезия » АЛЕЛУЯ ЗА ЛЕНАРД КОЕН

Времето е скъперник, доста щедър понякога,
който накрая вечно си грабва своето.
Ето – докато ние с избори се надцакваме,
то спряло сърцата на сър Ленард Коен.


Може Канада визите за българи да премахне
и ние да хукнем нататък в някаква параноя –
красиви неудачници или просто загубеняци,
макар че си тръгна оттам сър Ленард Коен.


Не се облащаваше за това, което беше до кости –
певец и поет с китара, който нестройно дрънка,
а песните му се пеят и думите му се носят
от изгрев до залез на луна и на слънце.


Тъй е с живота – идва, минава и после си тръгва.
Ленард Коен бе тук и го няма, какво да се прави.
Слушам дрезгавия му глас и не вярвам да лъжа,
че свършва животът, а музиката остава.


Ще се сбъдне, изглежда, желанието на Ленард Коен
за вечен живот и за вечно стихослужение.
Пък времето нека си взема своето,
след като не може нищо повече да си вземе.

11 ноември 2016 Коментари

Вашият коментар: