Начало » А. Дневник: репортажи, интервюта, анализи » Цитатиада: „Сърцето на мрака“

Джоузеф Конрад
(3 декември 1857 – 3 август 1924)

Джоузеф Конрад


„Сърцето на мрака“, 1899


„… понякога трябва да избягаш много бързо, ако някои хора се разсърдят.“

„Предполагам, че никога никой глупак не е продал душата си на дявола: глупакът е прекалено глупав, а дяволът е прекалено голям дявол — не зная кое от двете.“Всичко беше негово, но това бе дребна работа. Важното бе да се узнае чий бе той и кои сили на мрака го държаха в плен.“

„Хвани ги. Дай ни ги.“ „На вас?“ — попитах аз. — „Какво ще правите с тях?“ „Ще ги изядем!“ — каза той кратко и като се облегна на желязната ограда, се загледа в мъглата с достойнство, потънал в дълбок размисъл. Сигурно щях да бъда ужасен, ако не бях се сетил, че той и другарите му са вероятно много гладни.“

„Разбира се, глупакът със страха си и възвишените си чувства е винаги в безопасност.“

„Земята изглеждаше неземна.“

„Все по-дълбоко и по-дълбоко прониквахме в сърцето на мрака. А там цареше тишина.“

„Бяхме наели по пътя тези хора като екипаж. Чудесни хора — човекоядците, — хора на място.“

„В никой от тях нямаше капчица далновидност или следа от сериозно намерение, а те не разбираха, че тези качества са необходими, за да може светът да се движи напред.“

„Не, не обичам да работя. Обичам да се излежавам и да си мисля за красивите неща, които мога да извърша.“

„Той не бе създал каквото и да било, само можеше да поддържа рутината — нищо повече.“

„Не мога да твърдя, че видях някакъв път или някакво поддържане, освен ако тялото на негър на средна възраст с дупка от куршум в челото, в когото едва не се спънах три мили по-нагоре, би се смятало за постоянно подобрение на пътя.“

„Може би бе свързана (дупката – б.м.) с великодушното желание да се намери някаква работа на престъпниците.“


„В безкрайното, пусто пространство от земя, небе и вода параходът стоеше неразгадаем и стреляше по цял един континент.“


„В този миг водеха двама младежи с весели и глупави лица и тя им хвърли същия бърз поглед на равнодушна мъдрост.“
„Разказите на моряците притежават простотата и смисълът им се побира в черупката на един орех.“


„… и до ден-днешен не зная каква е била професията на Курц, дали въобще е имал професия — което бе най-големият му талант.“


„Тя изглеждаше готова да слуша без задръжки, без подозрения, без мисъл за себе си.“


„… между големите къщи на улицата, тихи и прилични, като добре поддържана алея в гробище…“


„Сякаш видението влезе с мен в къщата — носилката, призрачните носачи, дивата тълпа, послушните богомолци, мракът на джунглата, блясъкът на огньовете на търпеливата джунгла, тътенът на барабана, ритмичен и приглушен като пулса на сърцето — сърцето на всесилния мрак.“


„Бе достатъчно зряла, за да бъде вярна, да вярва, да страда.“


„… аз забелязах, че тя не е играчка в ръцете на Времето. За нея той бе умрял едва вчера.“

24 ноември 2016 Коментари

Вашият коментар: