„В живота ще се случи да умреш

поне веднъж, поне веднъж.

Дано вестта за туй да бъде грешка

поне веднъж, поне веднъж.“

Слави Георгиев


От много думи полза няма,

и без това светът е тесен.

Достатъчно е да остане

поне една безсмъртна песен.


Сам бардът ще възкръсне с нея,

тъй ясно прозвънтяват струните.

А хората ще я запеят –

дори и да не помнят думите.


На сцената излиза бавно,

неотразим и достолепен,

отишлият си най-отдавна:

сам варненецът Владо Левков.


Замина си след него Вено.

Не закъсня и Любо Данчев.

Но днес с апломб ги свиква сцената –

и те един след друг се качват.


След тях и бургазлии славни

дохождат и си танананикат:

единият е Пламен Ставрев,

а другият е Граматиков.


Пристъпват Бойко, Слави, Гриша.

И Марио – последна жертва.

Вестта, адаш, не беше грешка,

но пък е време за концерта.

27 януари 2017 Коментари

Вашият коментар: