Начало » А. Дневник: репортажи, интервюта, анализи » ЦИТАТИАДА: „Трима другари“ от Ерих Мария Ремарк – 1

Превод от немски
Недялка Попова, 1984

„- Зададе ли се добро, не му обръщай гръб, пък ако ще и да не го разбираш.“
„Понякога в такива вечери те навестява нещо от миналото и се взира в теб с мъртви очи. Но затова пък има ракия.“
„Конфекционерът Болвиз, собственик на фабрика за дамски манта и любител-състезател, посъветва Ото да направи от колата шевна машина.“
„Щом пуснеш нещо да се приближи, ще поискаш и да го задържиш. А човек нищо не може да задържи…“
„Скромността и верността към дълга биват възнаграждавани само в романите. В живота такива хора биват използувани, а после ги изтласкват настрана.“
„Имаше двама приятели. Единият я обичаше и й носеше цветя. Другия го обичаше тя и му даваше пари.“
„Схванах, че имам работа с човек, който разполага с много и първокласни ругатни. Държах, въпреки цялата си угнетеност, да изляза от сблъсъка с чест.“
„— Гробище на бифтеци е добре казано! — рече той. — Не го знаех. Ще влезе в моя репертоар! Довиждане… — Мъжът повдигна леко шапката си и ние се разделихме, изпълнени с взаимно уважение.“

„Човекът е лош, но обича доброто, ако го върши друг.“
„Единствен глупавият побеждава в живота; умният вижда твърде много пречки и се разколебава още преди да започне.“
„Колкото по-малко знаеш, толкова по-просто е да живееш. Знанието те прави свободен, но нещастен.“
„При това небрежно посочих към кадилака, като че ли беше някакъв стар форд.“
„— Е, тогава, наздраве! — каза той. — Нека нашите деца имат богати родители!“
„Най-доброто средство срещу закона е дързостта.“
„Той ще те купи, щом евреин се върне, той непременно купува. А християнинът и да се върне, не се знае дали ще купи.“
„Тя използуваше своя мъж, както някои хора библията за цитиране. И колкото по-дълго време минаваше откакто бе умрял, толкова повече мисли му приписваше. Сега вече той прилягаше за всичко — като библията.“
„Знаеше също, че трябва да се заплаща двойно и тройно. Щастието беше най-несигурното нещо на света и с най-висока цена.“
„Мъжът старателно написа адреса си със своите тежки, почтени ръце.“
„— Но защо купи папагала, бабо? — попитах я, когато слизаше.
— За вечер — отвърна тя. — Смятате ли, че храната е скъпа?
— Не — казах, — но как така за вечер?
— Нали може да говори! — додаде тя и ме погледна със светли, старчески очи. — Сега ще си имам поне някой, който говори.
— Ах, така ли… — казах аз.“
„Ядовете по-лесно правят хората сантиментални, отколкото любовта.“
„Жена му като булка, той редом със засукани мустаци, на тази снимка тя още се усмихваше; после на другата тя седеше едва на ръба на някакъв стол, слаба, отрудена, с плахи очи. Само две малки снимки, а цял един живот!“
„Ако му кажех, че нарисуваната е шивачка, портретът щеше да му се види много скъп.“
„— Веднага се махай, негодник! — извика той с първокласен казармен тон. — Посягате на градски имот! Ще поискам да ви задържат!“
„Обикновено в стаите, които дават под наем, хората оставят само вече поизвехтели мебели и непотребни вещи, получавани като подаръци за рожден ден.“
„За съжаление трябваше да му кажа, че за алкохолици грипът не е нищо и че, напротив, закоравели пиячи след грип разцъфват и дори натрупват сланина.“

20 февруари 2017 Коментари

Вашият коментар: