Начало » Б. Поезия » Елегия за Димчо Дебелянов

Виждам, че никое време
няма верни очи.
Който се ражда гений,
до края не му личи.

О, нека страда за трима –
пада му се, и толкова.
Той ще успее в рими
да си излее болката.

Приживе не умеел
първи да се вреди.
Ако знаеше да живее,
нямаше да се роди…

Утре в изпитна тема
ще го включим достойно,
та кандидат-студентите
да си изкарат тройките.

Взели сме му невинно
всичко, що му се пада,
но на негово име
ще учредим награда.

За да схванем отново
пред високия гроб,
че безсмъртни основи
се наливат в окоп.

16 март 2012 Коментари

Вашият коментар: