Начало » А. Дневник: репортажи, интервюта, анализи » Цитатиада: „Черният обелиск“, Ерих Мария Ремарк – ІІ

„Черният обелиск“
История на една закъсняла младост
Превод от немски: Борис Апостолов, Любен Цветаров

„Грешката ни е, че не сме нито истински глупави, нито истински умни. Винаги сме някъде по средата — ни рак, ни риба.“
„…с две думи, ако се вярва на скръбните вести, земята е била обитавана от цяла орда ангели без крила.“
„Любовта… в живота наистина се среща съвсем рядко в чист вид,“
„Самотата няма нищо общо с липсата на общество.“
„…а когато човек върши нещо по професия, винаги част от чувството се губи за сметка на умението — също както при лекарите, милосърдните сестри и продавачите на надгробни камъни.“
„Нима всеки нормален човек няма в себе си също десетина личности? И разликата не е ли само в това, че здравият ги подтиска, а болният ги пуска на свобода?“
„Никой, освен ако не е декадент, не би искал любимата му да е мръсна.“
„Георг навярно има право: срещу любовната мъка не трябва да се бориш с философия, а само с друга жена.“
„— Ако всички бяха щастливи, нямаше вече да има нужда от никакъв бог.“
„— Той съществува само заради нещастието — казва тя. — Тогава човек има нужда от него и се моли. Затова го създава.“
„… когато най-сетне научим нещо както трябва, вече сме много стари, за да го приложим…“
„— Грипът донася работа. Забелязах това навън. Значително повече  умрели.“
„— Аз пия ракия. От виното само изтрезнявам.“
„… с укора на живото същество срещу убиващия и изяждащ всичко човек, който говори за мир и любов, а прерязва гърлото на агънцата и оставя рибите да се задушат, за да добие достатъчно сила да продължава да говори за мир и любов…“

„Аз стоя по-горе от Едуард, защото вече съм напечатал два сонета във всекидневния вестник, а той е напечатал само две поучителни стихотворения.“

„— Поетите непрекъснато се нападат. От това живеят.“

„— Бих искал да зная, кой освен гробарите и дърводелците на ковчези знае повече от нас за сериозността на живота — казвам аз.

— Ах, вие! Вие познавате само смешната страна на смъртта — неочаквано заявява Герда като гръм от ясно небе. — И затова не разбирате вече нищо от сериозността на живота.“

„Само че той има в себе си цял куп задръжки, които нарича идеали. Щом разбере, че това е евфемистичен егоизъм, ще се оправи.“

„Имам чувството, като че някогашният ми подофицер от времето, когато бях млад войник, ми е предложил да го целуна.“

„ Вили и аз загубихме своето целомъдрие по-късно в Хутхулст, във Фландрия, в един бордей. Вили хвана трипер, отиде в лазарета и така се отърва от битката за Фландрия, в която загинаха седемнадесетте девственика. Още тогава видяхме, че добродетелта не винаги се възнаграждава.“

„— Поезията иска жертви. С откъснато ухо ти би станал в истинския смисъл един облян в кръв лирик.“

„Израснал съм в страх от ада и сифилиса. При това положение как да твори човек първична лирика?“

„Минава доста време, през което сърцето ни продължава да потрепва, па макар и само механично, както жабешки крака от галваничен ток.“

„Човек не пие шампанско, за да бъде изискан; пие го, за да си придава важност.“

„— Защо? Би трябвало да си обиден само ако исках от тебе кожено палто.“

„Запомни само едно: право има винаги този, който лежи с жената в леглото.“

„Любовта е да желаеш да дадеш на другиго нещо, което не можеш да задържиш.“

„Който се смята за безпогрешен, той е безмилостен.“

„Да не сте си загубили ума? Все едно да поискам от Хинденбург да стане комунист.“

„-При гранита моделите остаряват преди още произведението на изкуството да е завършено.“

„Един гладен мъж мечтае за ядене. На сития то е противно.“

„— Кога човек се смята за пораснал?

Лиза се замисля за момент.

— Когато мисли повече за себе си, отколкото за другите — казва прегракнало тя и тръшва прозореца.“

„Бодендик никога не узна, че третият грешник е бил майор Волкенщайн, който след ритника трябваше да лекува простатната си жлеза; от това стана политически още по-краен и най-сетне премина към нацистите.“

„Като някой паша Георг приема възхищението на Лиза, а мене оставя да участвувам като евнух, който не влиза в сметката.“

„Никога не усложнявай нещо, което е просто! Това е една от най-големите житейски мъдрости, които съществуват. Много мъчно приложима. Особено за интелектуалци и романтици.“

„Обаче никога не се проявявай като духовен Херкулес, щом можеш да постигнеш същото с един нов панталон.“

„Откакто познавам стареца, той употребява вода само за миене, и то твърде неохотно.“

„Връщам се в къщи и виждам една тъмна фигура на двора. Това наистина е старият Кнопф, който току-що е дошъл преди мене и, сякаш не е обявен вече за мъртъв, се приготвя да оскверни обелиска.

— Господин фелдфебел — казвам аз и го хващам под ръка. — За вашите детински прояви сега си имате собствен надгробен камък. Използувайте него!

Завеждам го при надгробния камък, който той купи, и чакам пред къщната врата, за да не използува все пак обелиска.

Кнопф вперва очи в мене.

— Моя собствен камък? Вие не сте с всичкия си. Колко струва той сега?

— Девет милиарда според курса на долара тази вечер.

— И аз да пикая на него?

Очите на Кнопф блуждаят няколко секунди… след това, мърморейки, той се заклатушква към дома си. Това, което никой не можа да направи, го извърши простото понятие за собственост! Фелдфебелът използува собствения си клозет. Нека някой да ми говори сега за комунизъм! Собствеността създава усет за ред!“

27 февруари 2017 Коментари

Вашият коментар: