От старостилната църква „Успение на Пресвета Богородица“ днешното ни празнично пътешествие продължи към полите на Витоша с една единствена цел – посещение на Боянската църква, където няма да ни омръзне за ходим, независимо от сезона.

Ето как изглежда Витоша от края на бул. „Бъкстон“ преди Околовръстното шосе, а после – от бул. „Пушкин“, който води право в Бояна – красивото селце, сгушило се там „отвека насам“.

В планината все още има много сняг и това се вижда добре по бързите води на Боянската река, която тук тече в естественото си русло, преди да бъде стегната в бетонния ръкав на градския канал.

Завиваме наляво от ул. „Орешарска“ по моста над реката, а Копитото остава вдясно от нас.

Кратък отдих в открито кафене на 300-400 метра от Боянската църква и недалеч от Боянското ханче – вижда се зад цъфналите дръвчета…

Новото при това посещение е паметната плоча в чест на френския византолог Андре Грабар, който пръв през 20-те година на 20. век е писал за Боянската църква и нейните оригинални стенописи. Няма как да не си спомним за великия роман на Стоян Загорчинов „Празник в Бояна“ и толкова силния и адекватен на литературния първоизточник вдъхновен филм на Захари Жандов „Боянският майстор“…

Секвоята страж не може да влезе в кадъра – толкова е висока….

Гробът на Елеонора, Царица  Българска, първа съпруга на Цар Фердинанд, спасила Боянската църква, която щели да съборят, за да построят на нейно място по-голяма… Намира се от ьгоизточната страна на църквата.

По обратния път…

Отново долу, сред праха, глъчката и автомобилите.

16 април 2012 2 Коментара

2 Коментара за “Разходка в Бояна”

  1. Шоп коментира на 16 април 2012 :

    От Витоша по-високо нема, ей…

  2. Славимир Генчев коментира на 16 април 2012 :

    Е па нема! Имате и река, и езеро, и водопад…

Вашият коментар: