Силата на беззащитната свещ, запалена от един украински поет

В света голям кои сме ние?

Кой казва: Ще се преродиш?

Какво е по-добре: да гниеш

или докрай да изгориш?

„Същност“

Тези риторични, макар и не съвсем, въпроси до голяма степен маркират „параметрите“ – материални и духовни – на житейския и художествения свят на поета Микола Мартинюк, чиято книга „Сага за свещи” (изд. „Мултипринт”) излезе неотдавна на български език в превод (консултант Анна Багряна) на поета и преводач Димитър Христов.

Стихосбирката е разделена на няколко цикъла, първият от които няма заглавие и е съставен главно от стихотворения в класически стих. Следват циклите „Автографи“, „Релси“, „Сага за свещи“, „Лвовски рисунки“ и „Пролетни асоциации“, стихотворенията в които са предимно в свободен стих, като някои от тях са съвсем кратки и по външни белези наподобяват хайку.

* * *

Разбитите релси

са далечeн спомен

за пътя

* *  *

Животът не е проза

нито класически стих

Животът е верлибър

стилизиран

под химерни

и сакрални

водни кръгове

написани със стило

на стихия

Прави впачетление овладяната от Мартинюк  поетична форма както в класическия, така и в свободния стих, което определено е заслуга и на преводача Димитър Христов, съумял да я предаде успешно на български език.

Читателят, разбира се, се интересува повече от съдържателната страна на поезията, защото в нея оживяват гласовете, миризмите, цветовете, очертанията, фигурите, светлините и мрачините на живота в страна, за която може да се каже, че по-голямата част от българите възприемаме като изключително близка, братска, родна нам, някъде хей там, „у краину“, т.е. в края на едно общо, наше, старо отечество. (Да не забравяме селцето Малая Перешчепина в Полтавска област и открития през 1912 г. предполагаем (с почти стопроцентова вероятност) гроб на кан Кубрат).

Поезията на Мартинюк е много богата на теми, мотиви, идеи, сюжети, разнообразна, немногословна, изчистена от баласт, образна и метафорична. Понякога е чисто предметна, понякога пък се издига до чиста абстракция, а между тези две крайности се простират териториите на живота от любовта до смъртта.

*  *  *

Който вярва

в магията на пътя,

тя ще го предпази

от лабиринти.

Както се вижда, поезията на Мартинюк не се задоволява само да задава въпроси, тя дава и отговори, пише диагнози и предписва лекарства. В нея аз открих кълбо от нерви, страсти, емоции и размисли, което като по чудо е удържано от мъдрата ръка на опита, стиснала крепко юздите му и дръпнала го енергично в последния момент преди решителния скок в бездната. Видях на светлината на свещ крехкото единство на непримирими противоречия, усетих овладяната сила на думите, които в ръката на поета са послушни и му се подчиняват като на демиург, който създава много други светове, наблюдавайки единствения – тук и сега – земен свят.

Моето аутодафе

Ти на света не се сърди

отдавна

той ти е сърдит

И ето че сте вече

Квит

* * *

Нашият свят не е от атоми.

А от асоциации.

*  *  *

От хармонията

създаваме хаос,

за да не чувстваме

дискомфорт

За да внуши силни чувства и емоции, изгарящи страсти и мрачни размисли, Мартинюк не използва крещящи думи, както правят слабите поети, като бият тъпана с все сила; украинецът постига силен поетичен ефект с обикновени, всекидневни думи и изрази, защото нарича нещата със собствените им имена и е достатъчно само да бъдат вярно посочени, за да бъдат осветени силно дори само с пламъчето на догаряща свещ. Магия и чудо има във всичко и навсякъде, щом може да го видим на обикновена свещ. Затова обикновените свещи заслужават своята голяма сага.

За автора

Микола Мартинюк е украински поет, прозаик, литературовед, литературен критик, преводач, педагог. Роден е през 1971 г. в с. Залибивка, Ривненска област, Западна Украйна. Завършва украинска филология във Волинския държавен университет „Леся Украинка“ – гр. Луцк. Автор на поезия, проза, научни статии и литературна критика, преводач от белоруски, български и руски език. Носител е на десетки международни и национални награди – Международна литературна награда „Микола Гогол“, Международна литературна премия „Григорий Сковорода“ , на медалите „Иван Мазепа“ и „Златен пегас” (2016) на Съюза на българските писатели за принос в превода и популяризирането на българската литература, на “Златен медал на украинската журналистика“, лауреат на наградата „Яков Галчевски“ за книгоиздателска дейост.

Пан Микола е кандидат на филологическите науки, член е на Съюза на журналистите и Съюза на писателите на Украйна, доцент в Литературния институт „Тарас Шевченко” на Националната академия на науките в Украйна, завежда катедра в Луцкия педагогически колеж. Създател и управител на издателтво „Твердиня” (гр. Луцк).

2 май 2017 Коментари

Вашият коментар: