ВТОРИ ЮНИ


Истината е невъзпитана – не чука, не чака отвънка.
Кърти вратата с пантите и връхлита връз тебе,
хваща те на калъп с лъжата, тъй хитро скалъпена,
че си кусал от нея с лъжичка я златна, я сребърна.
Нито Дякона е предаден от поп ви Кръстя,
нито е ръгнал чорбаджийски слуга в корема…
(Само дядо Въльо, издайникът на Гаврил Хлътев,
не съм чул да оневиняват, но има време.)
Дебелянов, разбра се, не бил доброволец на фронта.
(Пак добре, че загина – цял ротен командир за мишена!)
Братята му по перо си останаха до перото,
пък той написа още няколко стихотворения.
Не, не смятам новите истини за нова мода.
Питам се кога ще редактираме дядо Вазов,
че се чува как прокълнатият поп се обръща в одата,
а ние продължаваме по старому да го мразим.
Важни са думи и жестове отпред, а не след прага.
Преди да премине тихия Дунав, Ботев
бе написал, че няма ни мило, ни драго -
и ни посочи със сабя: „А вий сте идиоти!“
Ту по-рано, ту по-късно истината се събужда
и преподрежда именника с подлеци и герои.
Но който е паднал от свои, а не от чужди,
всъщност е паднал от чужди, обаче свои.
На паметника в Оборище името на предателя
е зачеркнато, но какво, че сме го забравили,
след като помним на другите имената
не за да ги следваме, а за да ги славим?
Миришат на барут възстановките и салютите.
Всички българи – добри и лоши – тихо въздишат.
Сирената вие на 2 юни само по три минути.
После цяла година банкнотите не миришат.

2 юни 2017 Коментари

Вашият коментар: