РОМАНТИЗМЪТ, КОЙТО НИ ИЗИГРА ЛОША ШЕГА

Много пъти съм го казвал и писал, но отново ще го кажа.

В новелата на Проспер Мериме „Кармен“ има такъв диалог:
Влюбеният в циганската красавица герой на новелата се обръща към Кармен и й предлага двамата да заминат за Америка и там да се препитават с честен труд, примерно като отглеждат зеле.
- Ние не сме създадени да отглеждаме зелки – присмя ми се тя, – нашата орис е да живеем за сметка на пайло*.

…………………………

Когато прочетох новелата за пръв път като студент, не се впечатлих изобщо от този диалог. Отдадох го на каприз на красавицата Кармен, която се слави и до днес като един от най-обаятелните женски образи в световната литература. (Сега се чудя защо.) Поведението и житието-битието на Кармен, на нейния мъж (разбойник, крадец и убиец) и нейните съплеменници изгеждаха доста романтични, защото по принцип такива са хората от народа, експлоатирани от лошите си господари, както ни учеше марксистко-ленинската теория.

Сега, в светлината на днешното дивашко поведение по света и главно у нас на циганското племе (те не са народ и няма никога да станат), Кармен толкова ми отмиля и ми е опротивяла, че вече изобщо не я обичам, да не говорим за нейните крадливи съплеменници. Циганите се подвизаваха из художестеваната литература на много народи като волни безнаказани деца на природата, а в повестта „Цигански барон“ на Мор Йокай дори сформират нещо като батальон и вземат участие във въстание на унгарците срещу общия им поробител – Австрия.

Ето какво казва за циганите хаджи Генчо от повестта на Любен Каравелов „Българио от старо време“:

„Хаджи Генчо не обича циганите и ако му излезе насреща някой Мено или някоя Хайша, то той ги праща при Нейча касапина, за да им одере кожите. По тая, а още и по други различни причини нашите коприщенци са запретили на циганите да минуват покрай черковата, не дозволява им се така също да излазят на горния път и да се греят на слънце.
— Горният път е близо до черковата, а Христовата вяра не търпи цигански дух — казва хаджи Генчо.
Когато Мено цигуларинът поискал да се кръсти, то нашите коприщенци повикали хаджи Генча и рекли му да потърси в черковните книги — дозволяват ли съборите да се кръщава циганин. Хаджи Генчо вземал най-старата книга, ровил я, ровил я и най-после рекъл:
— По-напред трябва да му одереме кожата, а после вече да го кръстиме.
И Мено си останал пак циганин.“

…………………..

Тъй като циганите в Копривщица оказвали съдействие на турската власт, българите ги мразели и по време на Априлското въстание им светили маслото, т.е.  теглили им ножа. Поради тази причина в Копривщица и до днес цигани не живеят.

След потушаването на Априлското въстание турските власти се заинтересували много сериозно (кой знае защо!) и започнали истинско разследване кой е подбудител и извършител на избиването на циганите. Тогава в Пирдоп се укрили някои от тях, за което свидетелства в спомените си Алипия Влайков - по-големия брат на писателя Тодор Влайков.

…………………..

Заб. Пайло на испански цигански означава не-циганите, т.e. всички останали хора.

„Кармен“, библ. „Панорама“
Издателство „Народна култура“,
1976, стр. 76
превод Огнян Бранков
22 юли 2017 Коментари

Вашият коментар: