Начало » Б. Поезия » Две стихотворения за Христо Фотев

http://www.fakel.bg/index.php?t=6027

ПОЛЕТ

На Христо Фотев

Поетът няма

пари за билет.

Той пешком прекосява живота.

И се вози на номер пет,

но не тролейбус,

а водка.

Тя го взема на свойте криле

като деус екс махина;

диша и с дробове,

и с хриле

той – братът на Ихтиандър.

Затова като риба в спирт

плува сам между думи и куки,

без да търси зрънце келепир,

по-голямо от чуждата слука.

Колко тъжен е всеки смешник.

Колко жалък е всеки велможа.

А поетът – дори и велик

нищо и никого не превъзхожда.

Сподавете си скръбния вид,

ако зърнете горе Поета,

че из пътя, по който върви,

ни контроли важат,

ни билети.

Поетът няма

пари за билет.

Ала гратис никога не минава!

Той се вози на номер пет,

но не водка, а слава.

РЕКВИЕМ ЗА ХРИСТО ФОТЕВ

Когато стигнеш истинския бряг,

когато спуснеш котвата завинаги,

когато се превърнеш само в минало,

на мачтата издигнал черен флаг,

когато безсловесният пейзаж

обрасне с патетичните ни статии,

а слънцето като самотен страж

застане край небесната ти статуя,

ще се отрони ли от твоя глас

неповторимото: “Кога ще тръгна?”!

Остана незавършен цял Бургас.

И не достига сребърният въздух.

Но ти си тръгнал.

Вече си на път.

Навсякъде около теб е космос

от съвместими елементи – смърт,

живот, любов, съмнения и острови.

Пристанища с нетрайни имена

прелитат покрай стихналите гари

и бавен влак, натъпкан с тишина,

по релсите се влачи като гарван.

Поел си възхитителния риск

да бъдеш мъртъв – и да станеш нужен

на всеки хоризонт, вълна и бриз,

които продължават да ти служат.

Щом слънцето изпусне струйка дим

и се разпадне бавно тишината,

превъзмогни съдбата си на статуя –

и нека до живот да помълчим.

10 август 2017 Коментари

Вашият коментар: