Начало » А. Дневник: репортажи, интервюта, анализи » Русия освобождава България със завоевателна цел

И без да е историк, непредубеденият човек може да схване следното: Руската империя хвърля много сили и пролива много кръв на свои солдати (обаче по-малко руснаци, отколкото украинци, финландци и пр.), но не просто за да освободи България от турско робство, а за да я превърне впоследствие в своя губерния под някаква форма.
Освен това нейното военно ръководство проявява много некадърност, което ни навява на мисълта, че войната би могло и да бъде загубена от Русия. (Повторното завладяване на Стара Загора от турска войска и опожаряването на града е само едно от доказателствата).Това можеше и да се случи, ако не беше саможертвеността на българското опълчение. Митът за

подарената на българите свобода е руска и русофилска измислица

която дори народният поет Иван Вазов изобличава в своята ода  „Опълченците на Шипка“. А с „подарената свобода“ се спекулира и до днес…
Ще припомня един известен факт от историята, който се пренебрегва днес: Кримската война (1856 г.), която Русия губи, завършва с договор, в който една от клаузите задължава Русия никога да не предприема каквито и да е действия, свързани с решаването на Източния въпрос, без да ги е обсъждала и съгласувала с останалите велики сили.
Използвайки обаче като повод зверското потушаване на Априлското въстание (1876 г.) от турските редовни войски и башибозук, Русия обявява война на Турция. Зверствата на турците спрямо въстаналите българи стават известни в Европа и по света и общественото мение, което спонтанно подкрепя българската кауза, осуетява едно евентуално противопоставяне спрямо руската военна кампания от страна на другите велики сили въз основа на гореспомената клауза.
Така или иначе, целта на Русия, която после лесно отстъпва от позициите си (с мита за Сан-Стафанския мирен договор, който впрочем е само прелиминарен, т.е. предварителен, и прословутата карта на „Сан-Стефанска“ България, която е само прах в очите на българския народ) по време на Берлинския конгрес, когато България бива разрязана като торта на части, е съвсем друга: тя предпочита слаба и разпокъсана България, тъй като знае, че там лесно може да запази влиянието си благодарение на мита за Дядо Иван, широко разпространен сред „широките народни маси“ и се изповядва, уви, и от някои техни водачи. Но и другите велики сили, от своя страна, също предпочитат слаба и разпокъсана България,  страхувайки се от голяма и силна, но

послушна на големия и див европейски враг: Руската империя

А руските амбиции са господство над Проливите. За имперска Русия е важно да има една благодарна страна, където може както си иска да дърпа конците благодарение на многобройна и добре платена Пета колона, особено в лицето на българските комунисти днес, което Русия спокойно прави от освобождението досега.

Малко известно е обаче, че един  от най-заслужилите български възрожденци – д-р Стоян Чомаков, с огромни заслуги за разрешаването на черковния въпрос и учредяването на самостоятелна легитимна Българска екзархия (1870 г.), независима от хищното гръцко духовенство,  та този велик духовен водач организира (контра)анкета във връзка с потушаването на Априлското въстание. Целта му е да неутрализира донякъде данните и изводите от анкетата на американеца Макгахан, която доказва пред Европа и света турските зверства. Д-р Чомаков е знаел много добре, че Русия ще се възползва от потушаването на Априлското въстание, за да обяви война на Турция, и после на свой ред ще пороби България. Д-р Чомаков искрено и наивно смятал, че бъдещата освободително-поробителна война можело да бъде избегната…
В тази връзка нека си припомним твърде странното (спрямо убежденията на Левски например) изявление на водача на Априлското въстание Георги Бенковски, цитиран от летописеца и участник във въстанието Захарий Стоянов: „Моята цел е постигната! В сърцето на тирана аз отворих такава люта рана, от която той никога не ще оздравее. А Русия – нека тя заповяда!“.  Тодор Каблешков пък заявява: „Не в куршума на кремъклийката се надявах, а в гърмежа й, който трябваше да стигне до ушите на Европа, на братска Русия . . .“. И Русия до днес си заповядва…
Георги Раковски, Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев и други политически водачи националреволюционери са напълно наясно с имперските амбиции на Русия и неведнъж ги критикуват в свои умишлено укривани по времето на комунизма съчинения.
През 1861 г. Раковски обнародва брошурата си „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите“ след поредното преселване на българи в Украйна. В брошурата си той изобличава руския царизъм, който при всяко навлизане на руски войски на Балканите (като през 1829 г. например) завлича хиляди българи като бъдещи крепостни за своите дворяни. Освен това според Раковски

завладяването на България е трайна руска цел

И той прокламира: „Послушайте, братя Българе, русите са били един най-див и най-варварски народ, както са си и досега останали такива в най-голямата си част.”
Но те и до наши дни в по-голямата си част са същите, както са същите и руските имперски интереси и амбиции. Това е трайна и може би вечна мегаломанска руска нагласа, в чиято основа от векове лежат пияни до козирката руските панславизъм, славянофилство и месианизъм.
Това е путинският тип народ, който избира путинци за президенти и царе на драго сърце. Неслучайно геният Ботев е написал:

„… и с вяра в туй скотско племе
чакаме и ний ред за свобода.“


Славимир Генчев

16 февруари 2018 Коментари

Вашият коментар: