Начало » Б. Поезия » АПОЛОГИЯ НА ТЪГАТА

Тъга, тъга, не мога сам без тебе вече –
ти си начало и поанта в мен,
най-тъжния поет, на теб обречен,
прегърнала си в сладкия си плен.


Тъга, тъга, не мога да те оттъгувам –
с бял слънчев лъч да пиша този стих
и да се вдигна с нов пегас над Дунав,
към оня връх зад хоризонта тих.


Тъга, тъга, признателно ти се покланям! –
отвъд чертата ще те взема аз,
ти ме покръсти за лирическо познание
тук долу, под нозете на Парнс.


И може би съм точно на браздата в края,
защото си признавам чак сега –
ти дълго меси глината, за да изваеш
Поет от мене, спътнице Тъга.

Георги Драмбозов

………………………….

Стихотворението е дало името на новата книга на поета, която спечели конкурс в Министерството на културата. Излиза през месец октомври т.г. в ИК „Българска книжница“.

26 септември 2018 Коментари

Вашият коментар: