Начало » А. Дневник: репортажи, интервюта, анализи » МИТРОПОЛИТ БОРИС ОХРИДСКИ ЗА БЪЛГАРСКИЯ ГЕНОЦИД В МАКЕДОНИЯ – 8

Лизбет Любенова

Из биографичната ѝ сага за последния български владика на Охридската архиепископия, подготвена за печат от издателство „Факел“

Сто години от написването на едно ново българско Кърваво писмо – 27 декември 1918 г.

Прошение до Негово Високопреосвещенство Кентърберийския архиепископ – председател на Всемирния съюз за международно приятелство чрез църквите:

„Ваше Високопреосвещенство,
Имайки предвид живите симпатии на великия английски народ към борещото се за свобода и правда македонско-българско население и искрените хуманни грижи на английските държавни мъже и общественици за облекчение тежката участ на това население през турския режим, ние, долуподписаните смирени во Христе македоно-български архиереи – бежанци, отправяме към Ваше Високопреосвещенство следнята молба, за да окажете на нашето осиротяло паство, поради любовта Христова, спасителна помощ”.
По-нататък в „Прошението” се изтъква, че в древността Македония е люлка на българската просвета и книжнина, както и просветителка на целия славянски свят, тъй като апостолите Кирил и Методий са родени в Солун. След прогонването на техните ученици от немското духовенство в Моравия, те се завръщат в България, където Климент Охридски става български епископ. Подчертава се ролята на старобългарската книжнина за християнизацията на културата на руси, румънци и сърби. Споменава се за съдбата на българската Охридска архиепископия, ликвидирана от гърците в 1767 г. В „Прошението” са изредени имената на редица възрожденски книжовници, сред които са Йоаким Кърчовски и Кирил Пейчинович, автори на редица книги на български език. Сред знаковите събития в борбата за българщина в Македония се посочва искането на скопските българи в 1829 г. на замяна на гръцкото духовенство с българско, както и откриването в Солун на първата българска печатница в 1835 г. За духовното приобщаване на македонското население свидетелства и фактът, че в Църковно-народния събор от 1872 г. участват делегати от Скопска, Велеска, Охридска, Битолска, Воденска и др. епархии.  Триумфалното посрещане на първия български митрополит Натанаил Охридски също свидетелства за българското самосъзнание на македонското население. В „Прошението” се привеждат и редица международни политически аргументи, каквито са решенията на Цариградската европейска конференция от 1876 г. и Сан-Стефанския договор, които включват Македония в пределите на България. Не се спестява и егоистичната политика на Великите сили, които разпокъсват българския народ на Берлинския конгрес, както и реакцията на населението, въстанало срещу връщането му под турска власт.
По-нататък в изложението българските митрополити коментират новите злини, извършени от сръбската и гръцка пропаганди, както и т. н. „мохаджирско движение” след 1908 г. – резултат от политиката на младотурците да насърчават мюсюлманската емиграция в Македония. Неразрешеният национален въпрос довежда до Балканската война, но Букурещкият мирен договор поставя българите в ново тежко положение. Те вече са поделени между сърби и гърци, които ги обезличават национално. „Всички български училища бидоха затворени; българските владици, свещеници и учители – малтретирани и изгонени; монасите от българските монастири – изклани; по-видните български граждани – интернирани и избити. Кървав терор разсипа градената с тежък труд в течение на 50 години българска култура” – пишат владиците.
И тъй като Кентърберийският архиепископ все пак принадлежи към страна, воюваща с България по време на Първата световна война, българските митрополити се чувстват задължени да дадат пояснение за военния избор на България. „Свободните българи, ужасени от тази Голгота, се хвърлиха срещу потисницата Сърбия, без да имат нито капка омраза към нейните велики съюзници – Англия, Франция и Италия, нито пък любов към своите нови съюзници – Германия, Австрия и Турция. Коректното поведение на българския народ, правителство и армия спрямо силите от Антантата, доказва това наше твърдение” – пишат те. След тригодишна отбранителна война, днес в Македония върлува сръбската „Черна ръка”, чиято цел е с терор и насилие да направи от всички българи „прави сърби”.
Обръщайки се към архиепископа на Кентърбъри, владиците привеждат аргументи от известната навремето книга на Х. Н. Брайлсфорд „Лигата на народите”, в която на страница 97 се твърди, че Македония в своето мнозинство „не е сръбска по раса и език, а е ноторно, даже фанатически, българска по родство и избор”. Знаем, казват те, че „вековните страдания, борби и жертви – особено през последните години – правени винаги с цел да се обединят македонските с останалите българи, са приближили съдбата на Македония твърде много до Христолюбивото сърдце на Ваше Високопреосвещенство”. Затова „ние апелираме към Вас да се застъпите, гдето трябва, щото английската армия в Македония да вземе под своя закрила беззащитното българско население и да не допусне за него нови беди и страдания.
Апелираме към Вашето человеколюбиво сърдце да издигнете авторитетния си глас, подобно на Великия Гладстон, в защита на националните и човешки права на нашето нещастно паство, като действате пред правителството на Великобритания да стори зависящето за облекчение режима в Македония, а именно: да се даде гражданска администрация на местното население; да му се предостави правото свободно да отвори своите народни училища, църковни общини и културни дружества; да се гарантира възвръщането на македонобългарската интелигенция и стоението ѝ там; да се запази и нашето законно кириаршество върху епархиите ни”.
В заключение прогонените от Македония български владици казват: „Ние се надяваме, че Ваше Високопреосвещенство и великата английска нация сте убедени, какво македонският въпрос е бил винаги и продължава да бъде един въпрос за българската народност на нейното население; заради това ние бихме се счели за много щастливи, ако нашето нещастно паство би имало възможност, посредством един плебисцит, извършен даже преди общата Конференция на Мира, да се изкаже в пълна свобода и нека тогава да се съедини то с онази нация, с която е родна по кръв, по език, по история, по традиции, по обичаи, по култура и по страдания. Ние сме убедени, че готовността, която великата английска нация показва за облекчение участта на поробените малки народности, ще бъде показана и на многострадалното македонско население. И колкото по-скоро се свършат тези страдания, толкова по-добре. Нашето осиротело паство очаква с нетърпение да удари най-сетне и за него този дългоочакван час!..”
Накрая митрополитите изразяват надежда, че „това мило посредничество от страна на Ваше Високопреосвещенство, ще извика сърдечна благодарност у многоизмъченото българско паство и вечно ще привърже към великата английска покровителка както него, тъй и целият български народ”. Под писмото, написано в София на 27 декември 1918 г., стоят подписите на митрополитите Пелагонийски, Велешки, Скопски и Охридски
.

(Следва)
13 ноември 2018 Коментари

Вашият коментар: