Начало » Б. Поезия » ИСТИНСКИ КРИЛА (проект за нова стихосбирка) – 2. част

Най-доброто

АНТИПОД

Между гръмки думи и дребни дела,
между цветни сънища и сив делник
куцат призрачните крила
на старите вятърни мелници.

А скритият и у мен герой
ме приканва да стисна меча,
за да вляза в неравен бой;
ала аз недочувам вече.

Знам, че рицари на хонорар
и солидни щатни разбойници
нощем в хана въртят комар,
а дене разиграват коня си.

Но нали съм баща, съпруг,
брат и син, който дири утеха?
Стискам палци, а не юмрук,
нося манта, а не доспехи.

Търся работа, връщам борч,
черпя стиснат рекламодател,
иде зима, ще има зор,
бедни рицарю, скъпи татко…

Пък войнишката ми торба
с натурален маршалски жезъл
спи в килера като съдба
и сънува, че пак проглеждам.

В равнината на тоя живот
няма почва за нов идалго.
Ала някой чете „Дон Кихот“.
Нека всички му стискаме палци.


АУКЦИОН

Обичам домове с библиотеки
и изтощени от живота вещи.
Стопаните им – слаби архитекти
на своите съдби – четат на свещи.

Те могат и с трохи да поминуват,
но не трохи от чуждите гощавки;
и няма да ги вкамени Везувий
под свойта пепел с камъни във пазва.

Пътували са много и на място
и могат да живеят, без да пречат.
Когато нейде всички ръкопляскат,
те винаги са още по-далече.

Те знаят двеста, но и две им стига.
Не се прицелват, а улучват точно.
Приличат на героите от книга,
която не е втасала за прочит.

Накрая ще напуснат тази сцена:
те – пълна с неизвестности задача.
О, нека си остане нерешена,
та и богатите да си поплачат.

ПЛОЩАД

Букинистите вдигат стан,
а клошарите – шум за нищо.
Виж, Славейковците едвам
се стърпяват да не пропишат.

Дядо Петко – за „тоз народ“,
дето не е народ, а мърша;
а пък Пенчо – надут и горд,
що фасулковци би попържал.

Има мисъл, а няма кръг.
Има кръгове, но са други.
Днес другарят е станал вълк.
Днес човекът е тикнат в ъгъл.

Колелото се превъртя,
но полегна встрани от друма.
Дядо Петко присви уста,
а пък Пенчо прибра бастуна.

Който нямаше, пак не взе.
Който имаше, пак е алчен.
Сред забързаните нозе
гладни гълъби дирят плячка.

Чуй, славейковски кратък стих
заглушава за миг фонтана;
само който е ял трохи,
може гълъби да нахрани.

КОНСТАНТА

Звездите с постоянна величина
не проиграват своята същност.
Те водят странна светлинна война:
губят, но никога не си връщат.

Неподвижно израства от семка дърво,
затова към него птиците се привързват.
Няма съвършена форма на живот;
само кристалите са ни живи, ни мъртви.

Всичко, което се движи, руши.
Всичко, което стои, прегражда.
Кое правило най-много важи?
Чието изключение е най-важно.

Тогава какво да избереш сам?
Никъде не дават отговор наготово.
Ако на място тежиш до грам,
може да бъдеш слънчев часовник.

Съществува един-единствен проблем:
просто е нужно да грее слънце.
И аз си казвам в дъждовен ден:
бъди постоянен, но като зрънце.

КУБАТУРАТА НА КРЪГА

Не е достатъчно да си богат,
ако бедняците те превъзхождат.
Не е достатъчно да си устат,
ако зад дума да стоиш не можеш.

Не е достатъчно да си мъдрец,
ако една жена зад тебе няма;
животът се крепи и на конец,
ако през иглено ухо е вдянат.

Не е достатъчно да си прочут,
когато неизвестните лудуват.
Не е достатъчно и да си луд,
защото днес мнозина се преструват.

Не е достатъчно да си голям,
ако на мравките минаваш пътя.
Не е достатъчно да те е срам,
макар че друг водата е размътил.

Не е достатъчно да яздиш кон,
за да си дон Кихот за Дулцинея.
Дори и да си паднал от балкон,
а не от Марс, едва ли си Ромео.

Не е достатъчно да викнеш: “Бунт”,
когато тънко си пресметнал позата.
Че който е живял с едно на ум,
не стига по-далече от обоза.

АПОЛОГ

Ако гроздето днес ти е кисело,
не значи, че няма любов,
не значи, че няма смисъл,
не значи, че няма Бог.

Нима свършиха разстоянията?
Ти някога гонеше оня влак
и пишеше стиховете си на коляно,
и изкара смъртта на крак.

Невъзможно беше тогава
- а е толкова лесно днес -
да объркаш кривда и правда
и да чувстваш по интерес.

Сигурно смисъла търсиш,
устройваш си самосъд;
но изхода как ще зърнеш,
когато ти липсва път?

Хайде, човече, роди се!
Вярвай във Рождество.
Просто трябва да искаш.
Като че знаеш какво…

CV

Аз съм черният гологан,
дето никога се не губи.
Имам навик да никна там,
дето хората сеят друго.

Ако нещо не ви върви,
оправдайте се с мен спокойно.
Не съдете по моя вид –
плащам цялата неустойка.

Нямам нужда от аргумент,
за да вляза и през комина;
оправете добре след мен,
че ще дойда и догодина.

Ако целият ви живот
неочаквано се обърка,
от протъркания ви джоб
като нищо ще се изтърся.

Щом извадите луд късмет,
забравете ме упорито:
на любимия си поет стиховете
ще препрочитам.

Няма начин да стана лош,
ако някой възкликне грубо,
че живея през куп за грош,
щото нямам какво да губя.

Аз съм черният гологан,
който никому не изменя.
Не печеля, защото знам,
че надеждата ви е в мене.

АМПЛОА

В тази драма по правило
всеки има стена.
Всяка роля е главна,
ако струва сама.

Кой излиза на сцената,
за да бъде отпред?
Есенното броене
не е мой мироглед.

Нека друг компенсира
идеал с урожай;
все едно да избираш
между Авел и Каин…

Който не се скатава,
сам си е драматург:
същият не остава,
но и не става друг.

Стига му амплоато
да играе почтено
думата на стената,
дето гръмва навреме.

АНТИДОТ

Това, че в историята няма „ако“,
не значи, че няма значение,
дали вместо зъб си извадил око
поради липса на мнение.

Знам, фанатици от всички страни
за дни разоряват живота
и причиняват безчет злини,
докато гонят злото.

Мразя оправдания със среда
и „да се греши е човешко“.
Не си зарязвам колата в калта
като дръвника Андрешко.

Пътят към ада все е покрит
със залъгалки за лумпени.
Но туй, че убитият е убит,
не значи, че няма думата.

За идеали не надигайте глас,
че няма кой да ви слуша:
когато цървули дойдат на власт,
те се превръщат в ботуши.


АНТРОПОЛОГИЯ

Народите са точно като децата,
разправят учените глави;
те могат да си строшат главата,
но и вашата да строшат, уви.

Десетки примери има в историята
как трагедиите стават фарс.
Сякаш седмиците се състоят от вторници,
а годините – само от март.

Колкото пъти се появява Цезар,
толкова пъти пристига Брут.
Ще речеш, че биха били безполезни
двамата един без друг.

Всяко време си има мартенски иди
и свой 18-и брюмер.
После на сцената тълпите идат
и правят идеите за кашмер.

Ето го моя отговор на въпроса
що е национална беда:
народ, който обича робството,
за да мечтае за свобода.

АРИЯ НА СОКРАТ

Знам, че и другите правят така;
че срещу ръжен се не рита;
че и палавата река
добре си знае коритото.

че здравият разум не губи власт
като не вярва в пориви…
Чуват ли вътрешния си глас
превъзнасяните актьори?

Не, не става дума за театър,
а за врата в поле.
За да хванеш големия вятър,
трябват големи криле.

Нека пак разиграват сценки
Галениците на деня:
невъзможно е да засенчат
вътрешната ти светлина.

Съществува изпитан лек,
по-горчив от отровен корен:
ако искаш да си човек,
не прави, както правят хората.

АРИЯ НА ТЪКАЧА

Ничия е вината,
че не слушках живота.
Изтъках патилата си,
без да ритам кросното.

Глупаво e живота
да обвиниш за всичко,
щом е у теб кълбото
и ти размотаваш нишката.

Като изгубех смисъл,
тъпкано ми се връщаше,
ала откривах бисери
в мидената му същност.

Който ще, от нещата
да си извлича полза;
аз не съм жънал гратис,
без да посея болка.

Няма любов без минало,
вяра – без изпитания,
истина – без причина,
и висина – без ангели.

Щом съм разсичал възли,
мога да вържа друг.
Нужна е малко дързост –
като у демиург.

БЕЗ АНТРАКТ

За да видиш скачените чувства,
Трябва да гониш дивото.
Всичко, дето се случва наужким,
някой ден става на живо.

Смешно е сам да стигнеш върха
и да викаш от там за помощ;
най-много да доловиш смеха
от последния ред в салона.

Ако въпросът ти не е цял,
отговорът също ще е непълен.
И най-заслуженият медал
страда от двойно дъно.

Къде лъжата е по-голяма –
в живота или в поезията?
Има отговор без измама:
където е по-полезна.

Нека се смеят в захлас последните.
Нима има последна истина?
Чехов нарекъл „Чайка” комедия.
А там последен
е изстрелът.

БИБЛИЯ

Може човек да си смени въпроса,
ала нрава си – не.
Доказателства, преки и косвени,
има десет поне.

Как да бъдеш и жив и свободен,
без да сториш ни грях, ни злина,
щом числителят е природа,
а знаменателят – човещина?

Днес е вече въпрос на съвест
да си беден или богат.
Няма място за недомлъвки,
щом човекът не ни е брат.

Всички гледат.
Но вижда Златото
оня, който има очи.
Той въстава срещу вината
и не може да премълчи.

В този век на компютърна правда
бих написал и с паче перо:
ако можеш, стори добро.
Пък да става, каквото трябва.

БЛИЗКА РАЗЛИКА

От години не правя гимнастика
и живея несъобразно.
Гледам винаги ясно, надясно,
не предреждам и не се пазя.

Виждах използвачите как допълзяват –
лъсваха като въшки на връх,
от който навреме бях слязъл,
за да не стана такъв.

Понякога разликата е много близка –
като между дървета и дърва.
И денят, и нощта имат слънчев произход.
Никога не забравям това.

Когато врявата е самозванска,
а липсва определена вина,
има думата голямата тишина.
И то от последна инстанция.

Отговарям и без да ме питат
защо съм останал без дъх:
който обича височините,
той вечно си носи и връх.

СONDITIO SINE QUA NON

Все търсех, все преобръщах,
за да ми стане ясно:
моята вярна същност
е всъщност да не мирясвам.

Аз ли ограбих живота,
или той ме ограби?
Мачта ли бях, или котва?
Трябвах – или ми трябваха?

„Нужна е точната мярка,
за да отсъждаш принципно!“,
горд сподели кръчмарят,
както разреждаше виното.

Когато не вярваш на нищо,
защо да ти вярват другите?
Освен да не си излишен,
трябва да бъдеш и нужен.

Аз не отправям закани,
но спазвам едно условие:
вярвам само на рани
от разтрошени окови.

ЕЛЕГИЯ ЗА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ

Виждам, че никое време
Няма верни очи.
Който се ражда гений,
до края не му личи.

О, нека страда за трима –
пада му се, и толкова.
Той ще успее в рими
да си излее болката…

Приживе не умеел
Първи да се вреди.
Ако знаеше да живее,
нямаше да се роди…

Утре в изпитна тема
ще го включим достойно,
та кандидат-студентите
да си изкарат тройките.

Взели сме му невинно
всичко, що му се пада,
но на негово име
ще учредим награда.

За да схванем отново
пред високия гроб,
че безсмъртни основи
се наливат в окоп.

ЕЛЕГИЯ ЗА ХРИСТО СМИРНЕНСКИ

Площад „Журналист”.
На спирката
вечно къкри гъмжило
и барелефът на Смирненски
гледа мрачно-унило.

Кандидати за журналисти
пъшкат на тема „Братя”,
нижат бисер след бисер
още на черновата.

Какво е братството, Христо?
Продължава ли дълго?
Някога ти написа
приказката за стълбата.

И днес който я изкачи,
се променя стократно:
вижда с други очи
своите бивши братя.

Помниш ли тия дрипави
братчета на Гаврош:
сто пъти света съсипаха,
та стана още по-лош.

Тъй е – уж будиш народа,
а пък изскача ламята.
Щом свободата е мода,
ще се намерят и братя.

Но докога ще се лъжем,
че надвиват с добро
братята
по перо
братята
по оръжие?

Площад „Журналист”.
Неспирно
хора без братство крачат
под барелефа на Смирненски.
И нито виждат, че плаче.

В ПАМЕТ НА ГЕОРГИ МАРКОВ

Един човек срещу цяла машина.
Цялата машина срещу един.
Когато държавата не е родина,
какво да стори верният син?

Само едно: да мине границите
и назад да погледне с гняв.
В страна, тъпкана от тирани,
Човекът никога не е Прав.

Той каза всичко и всичко даде
да чуем своите спестени викове.
И прав на своето Ватерло падна.
Един за всички. За него – никой.

Сега под моста смело минаваме…
Сега по моста сърцато ходим…
По-страшно от мълчанието
на държавата
е мълчанието на народа.

И ненаказана е левицата,
пратила своя кръвник.
О, ние обичаме мъчениците!

Но друг да е мъченик.

ГОРЧИВ МЕД

Виждам, че който търси късмет,
Никога не чувства вина.
Щом планината отива при Мохамед,
тя не е никаква планина.

Не всекиму да е човек му отърва
и не всеки гледа да не се мине.
Когато последните станат първи,
последиците стават причини.

Нима пчелата има заслуга,
че жилото си зарязва бързо?
Истината, разбира се, е съвсем друга:
умира, който я търси.


Какво от това, че светът е безкраен
и се крепи на магия?
Не съществуват големи тайни
за оня, който не крие.

Той знае точно какво е нарамил
и колко свят е поел.
Затова няма нужда от оправдание
и може да бъде цел.

ГРОТЕСКА

Смисълът се простира
между Авел и Каин.
Можем всичко да знаем -
и пак да не го разбираме.

Носим пясък в пустинята
и камъни в планината.
Никой не се е минал,
щом е приел нещата.

За да живее, слънцето
все се самоубива.
Имат корен издънките,
даже и да са криви.

Не е въпрос на избор -
дон Кихот или Санчо.
Изводът става извод,
щом е понесъл рана.

Пътят към свободата
е осъзнато робство
между върха на копието
и капката кръв пролята.

Смисълът – бисер в мида -
носи до края щит.
Може да стане видим,
ако бъде убит.

ИИСУС

Той не е господин за един ден.
Той все си забравя заслугите.
Дори и обикновен,
пак не прилича на другите.

Може да върви по вода,
но с глава разбива стените.
И не за аплауза на тълпите,
а за тяхната свобода.

Знам, сред глъчката на суетата
глъхне Божият зов:
невъзможно е патос
да замести любов.

Няма мярка, дето решава
кой лош е и кой – добър.
Ако изборът ти е правилен,
той ще е в твой ущърб.

Който е действал открито,
той ще върви неразбран.
Но след него стените
ще се въздигнат в храм.

КАТО НА ИГРА

Улисани в гонитбата на щастие,
не виждахме, че има синева,
която посивяваше опасно;
не ни остана време за това.

Горяхме в жажда за завоевания,
поблазнени от хорската мълва.
Нима не виждахме, че гаснем славно?
Не ни остана време за това.

За да достигнем хоризонта първи,
не пощадихме младата трева.
Но тя следите ни потули бързо.
А ние не видяхме и това.

Мечтахме и за подвиг, ала скромно -
без да прежалим и на уж глава.
Кой там ни призоваваше на помощ?
Не ни остана време за това.

Сега, когато вече сме наясно,
страхливо галим стръкчето трева.
Виж, синевата предвещава щастие!
Обаче няма време за това.


КРАТКО ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Не търся утеха в риторичния патос,
просто виждам интригата:
ако интелигентните бяха богати,
кой щеше да чете книгите?

В думите вярвам, а не на думи,
вярвам в човека, а не на хора,
вярвам на прицела, а не в куршумите,
вярвам на притчи, а не в истории.

Именно тези, които казват
да не се вземаме на сериозно,
най-много от истината се пазят
и животът им е стена от пози.

Виждам още, че истинският живот
няма нужда от грим и димки.
Не е толкова важно какво –
по-важното е кой има.

Какво е много, какво е малко,
къса или дълга ни е веригата?
Моето определение е като залък:
имам само това, което ми стига.

КВИТ

За да можем днес да се възвисим,
някой друг е опъвал каиша.
И пътят не го е отвел до Рим,
а го погубил.
Подобно Димчо.

Книжките славят всяка луда глава,
да падне дръзнала – било подвиг…
Но дали е добро за човека това,
което е добре за народа?

Знам оръжия, осветени от идеал;
тежко на оня, който ги вдига!
Не е важно колко си преживял -
свобода и любов никога не достигат.

Но да хлопаш по отворените врати
и да чупиш стените с глава си струва:
истински може да се плати
само което не се купува.

КЪДЕ Е РИМ

Щом обичаш, всичко е истинско
и ти е под ръка:
слънчоглед, обърнат на изток,
вливаща се в море река.

Астрономът в обсерваторията
зяпа през телескоп.
Но звездите ги няма горе;
те са паднали в твоя джоб.

Виж, цветята на януари
са разцъфнали като грях:
рози, далии, минзухари.
И пчелите жужат сред тях.

Затова ни пронизва болка:
блясва жило, щом капе мед.
Любовта има собствена воля –
хем разхвърля, хем внася ред.

Но сред славните си отломки
тя възкръсва, подобно Рим,
за да каже, че който помни,
ще остане незабравим.

Ти не чуваш ли тази песен?
Любовта няма своя вина.
Тя е само до гpях естествена -
като страх
от височина.

ЛЕМА

Разправят, че всичко било суета,
че нямало нищо ново под слънцето.
Но човек преоткрива вечни неща,
когато сам е бездънен.

Не умувам излишно кое е първо –
яйцето или талантът.
Всеки трябва да бъде такъв,
какъвто може да стане.

Никой не е така богат
на време и ситуации,
че да пилее на вятъра
самородните знаци.

Тече битието, зле и добре.
Ние скрития смисъл дирим.
Горко му,
който го разбере!
Блазе му,
който не го разбира…

Нямам нужда от гръмки слова
и от лъжовни празници.
За мен истинско е това,
което не се доказва.


ЛЮБОВ ПО ВРЕМЕ НА ФИНАНСОВА КРИЗА


Казват, че времето е пари.
Умните хора смятат.
Те могат да сметнат дори
на любовта цената.

Времето струва.Точно така.
Всяко хлапе го знае.
Какво прави едната ръка
за другата не е тайна.

Нека делят, умножават по три
и изчисляват в проценти.
Когато времето е пари,
никога няма време.

Няма време за радост, скръб,
песен, разходки в парка…
Никой не може да бъде скъп,
щом парите са мярка.

Какво, че лихвата ще расте?
Аз зная как да постъпя.
И ще си губя времето с теб:
ти си ми по-скъпа.



ЛЮКСЕМБУРГ

В отговор на въпроса
как е във Люксембург,
казвам: чисто и просто
там
няма боклук.

Няма толкова гении,
както при нас на юг,
но е вън от съмнение:
там
няма боклук.

Ни едно поколение
не е галено с чук,
затова, с извинение,
там
няма боклук.

И последният даже
не се прави на дук,
за да мине за важен.
И ето:
няма боклук.

Няма мними движения,
няма ялови звуци…
Затова, с извинение,
там
нямат боклуци.

НА ГЛАС

Любовта не си търси вратички
и не помни защо е дошла.
Тя превръща жените в птици,
а мъжете – в техни крила.

Ако няма любов, няма полет.
Има само един сезон,
в който зъзнат душите – голи,
беззащитни и без подслон.

Знам, че думите са излишни;
а когато ги изречем,
назованото губи смисъл,
обясненото пада в плен.

Но животът е безразличен
пясък в шепата на дете.
Ти навреме кажи:
„Обичам те!“,
пък да става, каквото ще.

Всичко друго е суетене.
Затова изричам на глас:
Любовта няма нужда от мене.
Любовта има нужда от нас.


НЕРАВНОВЕСИЕ

На Стоян Чонев – Стони

Знаят обречените на болка,
че зло и под камък не спи.
Често истината се мярва гола,
но колкото да заслепи.

Кой ли ще я наметне с риза
в съдбоносния миг?
Понякога е въпрос на избор,
понякога – на инстинкт.

В поговорките има главно утехи
и мъдър фолклорен прах.
Където посрещат по дрехите,
там често изпращат по тях.

Всеки си има и свой аршин,
и своя лична причина
дали да обсажда Рим,
или да го подмине.

Воювай, преди да сложат цена
и не заради кумир.
По-добре неравна война,
отколкото неравен мир.


ОБОБЩЕНО-ЛИЧНО СТИХОТВОРЕНИЕ



Едно е да знаеш, че има звезди.
Съвсем друго е да ги видиш.
Ловецът може пушка да зареди,
а самозванецът – да се обиди.

Едно е да знаеш, че има любов.
Съвсем друго е да обичаш.
По-добре винаги да бъдеш готов,
отколкото – подготвен за всичко.

Едно е да знаеш, че има живот.
Съвсем друго е да живееш.
Не всичко, което се ражда, е плод.
Не всичко, което боли, е идея.

За всички действия има точни слова.
Често разликата е като намигване.
Едно е просто да вдигнеш глава,
съвсем друго – да я надигнеш.

А какво значи да си стигнал върха?
Още седем града лежат под Троя.
Вярвам в това, което ми спира дъха:
признанието, че си моя.


ПАСХА

С думи нищо не се променя.
Не се променя и с пот.
Не може никое стихотворение
да ни прокара брод.

Толкова думи са без покритие
и в обращение днес,
че инфлацията на съдбите
е естествен процес.

Но сред многото залъгалки
все някой ще мине прав.
Дори да поспре за малко,
той пак не променя нрав.

Знае: доброто и злото
по-шарена правят солта.
Няма по-хубаво от живота
и по-истинско от смъртта.

Но нищо не е тъй сложно,
че да го прави слаб.
Не губи никога, който може
от всичко да меси хляб.

И ако робите не въстават,
той за мая е готов.
Може жажда да утолява
само жадният за любов.

ПОСЛЕДНАТА ВИСОЧИНА

Нямах нито излишни илюзии,
нито безплодни мечти -
и животът не ми прости
ни лошото, ни хубавото.

Имам опит, добит от книгите,
и опит, добит на собствен гръб.
Едно обаче разбрах със сигурност:
най е лесен ненужният път.

Оптимист съм, макар да зная
по-добре от Кавафис:
каквото и да сторим, накрая
винаги идват варварите.

Не е нужно да търсим из космоса
спиците на колелото:
този свят ще служи на простите
да си живеят живота.

Не застивай в покой ни тук,
ни там, където си стигнал;
няма летвата никой друг
вместо тебе да вдигне.

Не знам дали ще хване дикиш
моята лична доктрина:
щом срещу целия
свят вървиш,
няма как да му се размине.

ПОСТАПАСТОРАЛ

Потънало в април селце
сред тишина от птичи трели.
Невидимото му сърце
тупти със Страстната неделя.

Не го подминаха Векът
и модните материали,
но не успяха да сломят
бодливия му нрав изцяло.

Пак щъкат ваклите стада
и ромонът на хлопатарите
предизвестява свобода
за Божиите земни твари.

Кокошка щом снесе яйце,
и вдигне до небето врява;
стопанка с пъргави ръце
към другите ще го прибави.

По всички клонки и цветя
пчели жужат без напрежение
и сякаш слушам песента
на стълб с високо вдъхновение.

Призивно изкрещи петел -
и плесне сянката на ястреб,
но набелязаната цел
и този път не стана плячка…

Огледал цялото селце,
разбира той от птичи поглед;
то е великденско яйце
и тук е пуснато от Бога.

И като истински бияч
световните яйца надвива;
дори и волният кълвач
прибира меч и си отива.

Загрижено за своя хал,
селцето не жадува слава.
Но слънцето като медал
на шията му засиява.

ПОЗНАНИЕ

Когато няма вярно правило,
върлува личната цена
и кандидатите за слава
живеят без величина.

Единствено неизкушеният
не пада в своя собствен пъп
и помни, че по всяко време
талант е синоним на скъп.

Ще се повтаря всичко първо
през който и да е живот.
Не е възможно дон Кихот
забогатял да се завърне.

Познанието е вина.
Тя трябва да се изживее -
да бъдеш в тъмната страна
и да не станеш част от нея.

Излез в живота и не зяпай
от ъгъла си към света,
че миналият между капките
не знае нищо за дъжда.

ПРАГ

Ако пресмяташ цял живот
последиците от живота,
най-много да пропуснеш брод
и да откриеш колелото.

Видях какво ли не по пътя
и той какво ли не видя:
човек е склонен да размътва
при прекалена яснота.

И праведните, и пройдохите
си съчиняват идеал.
Но за да изразиш епохата
е нужно да си я живял.

Каква заблуда ме държа
в капана на добрия начин?
Мнозина с първата лъжа
ги назначиха за пазачи.

Не казвам нищо за цената
и не твърдя, че има Бог.
Животът може да е кратък.
Ала човекът – по-висок.

ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕ

Който рискува, избира път.
Който не може – моли.
Нека актьорите се тешат,
че всички играем роли.

Казват, че да се вярва
в здравия разум е редно;
че нищо не пада даром;
че няма без сметка щедрост…

Между доброто и ползата
приликата е кратка.
Нима клоните се разголват,
за да видим гнездата?

Щом доброто тълкуваме
по-превратно от злото,
някой трябва да струва
и да поправя живота.

ПРЕД-ПИСАНИЕ

Думите са еднакви,
хората са прилични.
Някои виждат в мрака,
други не виждат в нищо.

Как да изкажа точно
чувство, мисъл и правда?
Нито може нарочно,
нито наужким става.

За да изгрее, слънцето
трябва да е залязло.
Смисълът с двойно дъно
себе си зорко пази.

Всяко определение
ограничава пътя -
ако помогне денем,
нощем ще го размъти.

Само в сърцевината
думата ако парнеш,
чувството става вярно,
а мисълта – рогата.

ПРЕВЪЗМОГВАНЕ

Тъгата има име: есен.
И много други имена -
раздяла, болка, стъпкан кестен,
униние, горчивина…

Тук нейде и смъртта се хвали,
че е готова да умре,
но се преструва на умряла,
за да се вържем по-добре.

А колко хубаво се вижда
в предесенната яснота,
че нашият живот е грижа
да доживеем любовта!

Ще зазимим чешми и чувства,
мечти и спомени, и тлен;
ще си внушим, че е изкуство
да се живее ден за ден.

И все пак има нещо свято
в стремежа ни да устоим.
Животът може да е кратък,
но вечна – любовта.

Амин.


ПЪТУВАНЕТО
В памет на Иван Манолов

Вече не помня вицове
и не припадам от смях.
Знам: не стигнах доникъде.
Но навсякъде бях.

Слизам все по-нагоре.
По-надолу се качвам.
С нищо не промених историята.
Но разпознах палачите.

Без да откривам топла вода
и да прикривам сходства,
бранех своята свобода,
както други –
своето робство.

Вярата нито е дръзка,
нито превива гръб.
Винаги има връзка
между море и смърт.

Има смисъл началото.
Има изход върхът.
Но за да почне
духът,
трябва да свърши тялото.

ЯСНОВИДСТВО

Да си спестяваш болките
значи да ги отлагаш.
Всяка временна полза
е дългосрочна загуба.

Истината ще лъсне
някой ден в пълен ръст.
Който си има Кръстник,
няма свой личен кръст.

Можеш да стигнеш далече
и като прост войник.
Какво като има вечност?
Важен е всеки вик.

Как ви се струва поет
с връзки и мека служба?
Който е много напред,
той от тил няма нужда.

Знам, че да се прозре
в бъдното е изкуство.
И ако виждам добре,
то е, защото чувствам.


РАЗЧИСТВАНЕ НА ДЕБЕЛЯНОВИЯ ДВОР

То е съвсем рутинно разчистване
в навечерието на юбилея.
Няма да ни доближи до истината.
Няма и да ни отдалечи от нея.

Времето не щади никого и нищо:
хора, порти, дувари, кладенци, калдъръм…
Какво остава за пет-шест вишни;
те и наяве си бяха сън.

Разликата между музея и къщата
е в отстоянието до мита.
Стопанинът повече не се връща -
сторил е място и за света.

Той трябва и може да бъде предан,
може и трябва да устои
и без да знае дали го следват,
първо моста ще построи.

Не се надява на нищо свише
или да дойде моментът.
Никой, който е страдал истински,
не чака аплодисменти.

Но не скърбете за старите вишни -
и новите ще се прихванат добре!
Поетът, който си е отишъл,
не може повече да умре.

РЕЗОН

Знам защо се събират облаците
и къде скърца вратата.
Освободените роби
тъпчат с гняв свободата.

Гледам прямо.
До дънце.
Сякаш не виждам измамите.
Ново под слънцето няма.
Но има
слънце!

Щом търсиш теле под вола,
как ще пиеш от истината?
Тя, освен чисто гола,
трябва да е и чиста.

От любопитство, впрочем,
нито ще чупя миди,
нито кусур ще соча
просто за да ме видят.

Нека друг се преструва
я на керван, я на куче.
Хубавите неща съществуват.
Лошите само се случват.



РИКОШЕТ


Всички пътища водят към Рим
за онези, които са тръгнали.
Да, животът е обясним,
но когато не го залъгваш.

Всичко, ставало на този свят,
пак се повтаря – в слово и дело.
Понякога трябва да дръпнеш назад,
за да тръгнеш начело.

Който няма очи – не става за цар.
Който няма говор – не става за Господ.
Но духът сам си е господар
и слуга, отговорът и въпросът.

И не избира помежду ад и рай,
зло и добро, част и цяло.
Който наистина е стигал докрай,
може да бъде начало.

Затова и не бързай света да сразиш
като поредния самозванец.
Едно е върховете да изкачиш.
Съвсем друго е връх да станеш.


САМОЛЕЧЕНИЕ


В голямата неразбория
царува естествен ред.
Можеш да го откриеш
и без да теглиш късмет.

Нека изглежда странно,
че малките носят на бой;
в своята лична драма
ти си главен герой.

Всичко важно е казано:
да чуеш бъди готов.
Омраза среща омраза.
Любов намира любов.

Вярвай повече в пътя,
отколкото в тежък дом.
Щом си богат отвътре,
не се страхувай от взлом.

Има простички истини
и твърде сложни лъжи
и е въпрос на мисия
какво ще те утеши.

Някой се дави на плитко.
Друг пада от сляп куршум.
И само дълбоките битки
не вдигат излишен шум.


ШЛЮЗ

Това, че няма последна истина,
не значи, че няма първа.
Цяла армия от зависимости
в бягство тя ще обърне.

Виждам, че най-добре различавам,
гледайки с просто око.
Всичко останало заблуждава,
почва и свършва с „ако“.

За някого няма вечни приятелства,
а вечни интереси – за друг.
Виждал съм фесове как се клатят
при първия позлатен звук.

„Хубаво нещо си е богатството!“,
някои шепнат безполово.
Но кой, кажете, харесва приятели
с неясен произход на волята?

Аз слушам само едно звънче
и цял му се доверявам:
винаги трябва вода да тече,
за да не се заблатява.


АДРЕС

Има много злина, има болка.
Но животът винаги е още повече.
Той тече и дълбае подмоли,
и достига до края на словото.

Куп незначителни, случайни неща,
пренебрегвани и без подпис,
се оказват на сутринта
краеъглията на живота.

Осъзнавам, че нищо не знам
чак когато ми става ясно;
ако вече си твърде голям,
няма никога да пораснеш.

Знам, нещата не са, каквито са били
и каквито трябва да бъдат.
Всички се раждаме без бодли,
но малцина умират твърди.

Много късно е да си жив
точно щом проумееш живота.
Ако имаме
някакъв рецидив,
той е: смисълът не работи.

Изборът не е
между слово и меч,
а между стена и пътека.
И трябва да стигнеш твърде далеч,
за да дойдеш до всеки.

ВРАТА

Знам отговора и не питам
защо сме на тоя хал.
Да бяха две-три злините,
с радост бих си избрал.

Но истината не почва там,
където измамата свършва:
те са лица на една врата,
залостена
отвън и отвътре.

Какво ми остава, освен да стана
в очите на слепите трън?
За да правиш хубави рамки,
трябва да бъдеш извън.

Със зъби да стискаш пироните
и с глава да замахваш ясно -
така, че да падат иконите
на първородните басни.

Нека мине за алегория
или за празна мечта:
щом не можеш да я отвориш,
просто стани врата.

ВРЕМЕ ЗА ЦЯЛ ДЕН

Като гледам фалшивия блясък,
като слушам парадния шум,
като чувствам мнимите страсти,
едно ми идва наум:

губят смисъл,
слава
и стойност
всички измамни ценности.
И само времето има свое,
но си го взима навреме.

Няма щастие и нещастие
без благонравен вид.
Понеже не спирам на място,
на мен винаги ми върви.

За последиците не питам
и осъзнавам внезапно,
че минавам между лъчите,
както някои – между капките.

Но да давам, когато взимам,
е най-ценно за мен.
Какво е богатство, освен да имаш
още един ден?

Изпитал съм си на гърба
драмата на битието -
хем да вървя по ръба,
хем да се радвам на гледката.

ЗАЩО ТАЛАНТЪТ Е НАД ВСИЧКО

Има много странности, но една
печели по всички линии:
виновните не чувстват вина,
най-подозрителни са невинните.

Но няма животът акредитив
за безконечно ползване.
Знам, че който е лесно щастлив,
не е изкачвал болка;

че човек може да е обикновен
и в лошия смисъл на думата;
че поезията няма почивен ден,
но без на тъпан да думка.

Виновен е, който е изкушен,
а изкусителят – двойно.
Та какво е поезията, освен
една рана повече?

А за какво се боричкат у нас –
във всички среди –
си знаем.
Талантът не може да дойде на власт,
защото е неуправляем.

КОНТРАПУНКТ

Не ме гледай така под прицел.
Дори и да съм ти длъжен.
Как да ти кажа истината,
щом не мога да те излъжа?

Любовта не бива да се разделя
и събира за чужда сметка.
Тя не е нито само постеля,
нито само разпятие в петък.

В нея няма голямо и малко,
няма евтино или скъпо.
Всички думи изглеждат жалки –
като дрипи с крещящи кръпки.

Не, в началото не е Словото,
както пише евангелистът;
има само любов – без оковите,
назовани лъжа и истина.

Затова не искай от мене
да ти кажа какво е лошо.
Има правило без изключение:
за любов – или хубаво, или още.

СТАРИННА НЕСЕБЪРСКА ПЕСЕН

Слънцето бавно изтича през пръстите.
Става на пясък всяка скала.
Времето сяда и чака развръзката:
ще се издигнем ли с тези крила.

Толкова котви, въжета, дрънкулки,
мрежи, безветрия, евтина плът…
Как да погледнем високо и дръзко,
за да надзърнем нейде отвъд?

Може би някога? Може би никога?
Нека се върнем на същия бряг!
Нека дочакаме да ни поникнат
пак първородните бели пера!

Всичко е казано, всичко е писано.
Но аз ще те чакам на този летеж.
Чувам свистенето. Знам, че е истинско.
Може би някога, може би днес.

Слънцето пак озарява Несебър.
Пясъкът пак се превръща в скала.
Всичко зависи от мене и тебе.
Колко си хубава с тези крила!

ЛЕБЕДОВА ЕСЕН

Ще те запомня с всичките си чувства
и с целите си будни сетива.
Какво е незабравата? Изкуство,
което брани своите права.

Рефрени, багри, образи и форми,
чието време вече не върви,
витаят из двореца на октомври,
където аз съм вечен часови.

Прелиствам кехлибарената зала
на нашия ревниво-кратък свят,
залъгвайки се бодро, че раздялата
ще ме направи още по-богат.

Но с крайчеца на мисълта надзъртам,
прочел докрай последната глава,
дали внезапно няма да се върнеш
по стъпките си в тихата трева.

И аз се лутам тук и губя дирята,
и чувам своя собствен апостроф:
какво, че от любов не се умира,
щом можеш да живееш без любов?


ВТОРИ ЮНИ

Истината е невъзпитана – не чука, не чака отвънка.
Кърти вратата с пантите и връхлита връз тебе,
хваща те на калъп с лъжата, тъй хитро скалъпена,
че си кусал от нея с лъжичка я златна, я сребърна.

Нито Дякона е предаден от поп ви Кръстя,
нито е ръгнал чорбаджийски слуга в корема…
(Само дядо Въльо, издайникът на Гаврил Хлътев,
не съм чул да оневиняват, но има време.)

Дебелянов не бил доброволец, разбра се, на фронта.
(Пак добре, че загина – цял ротен командир за мишена!)
Повечето му събратя си останаха до перото,
пък той написа още няколко стихотворения.

Не, не смятам новите истини за нова мода.
Питам се кога ще редактираме дядо Вазов,
че се чува как прокълнатият поп се върти из одата,
а ние продължаваме по старому да го мразим.

Важни са думи и жестове отпред, а не след прага.
Преди да премине тихия Дунав, Ботев
бе написал, че няма ни мило, ни драго -
и ни посочи точно: „А вий сте идиоти!“

Ту по-рано, ту по-късно истината се събужда
и преподрежда именника с подлеци и герои.
Но който е паднал от свои, а не от чужди,
всъщност е паднал от чужди, обаче свои.

На паметника в Оборище името на предателя
е зачеркнато, но какво, че сме го забравили,
след като помним на юнаците буйни делата,
но не да ги следваме, а да ги славим.

Ухаят на барут възстановките и салютите.
Всички българи – добри и лоши – тихо въздишат.
Сирената вие на 2 юни само по три минути.
После цяла година мангизите не миришат.

БАЛАДА ЗА СТРАХЛИВИЯ КОН

Стопанин отглежда ездитни коне
в градче, посадено сред горските гънки -
на сиви петна, с грациозни нозе,
източени шии и глезени тънки.
И сякаш е приказка, сякаш е сън
когато излезнат през портите черни
и стъпят връз стария бял калдъръм
с разрошени гриви и хълбоци нервни.

Не ритат, не хапят и толкова „не”.
Мнозина, от тъмната страст обладани
да сложат юзда на подобни коне,
стоят пред дома на добрия стопанин.
Аз яздих веднъж. Върху голия хълм,
отдето на длан се открива градчето
с безсмъртните зидове, стар калдъръм
и порти, издигнати над битието.

Дали бе видение на моя ум,
но долу по пътя препускаха с ярост
коне побеснели – настръхнал табун –
след знаме, извезано с къртовска вяра.
Долитаха изстрели. Или кълвач
кълвеше минути от моята такса?
Но без да изчакам аз целия час,
отстъпих си коня на другия чакащ.

И рекох през зъби: „Жребецът, братле,
от нещо се плаши, опитва да хвърля.
Така че внимавай, яздиш ли зле.
А най се страхува горе на хълма.”

Копривщица, 20 априлий 1976 г.

ЧАШАТА НА СОКРАТ

Дай, Боже, всекиму да знае,
че знае, но не знае много!
И че плътта намира края,
но че духът го превъзхожда.

Мъдрец е, който не оставя
на мира евтините страсти
и даже в сигурните лаври
открива гнилия израстък.

До гуша му дойде дословно:
от памтивека все го бесят
и стрелят, и горят, и тровят,
а после го възпяват в песни.

Той знае, че не е последен,
и чашата поема смело,
развеселен от тая щедрост,
с която са му я налели.

Отново ще разтърсят драми
разкаяните ни души.
Дано да я изпие само!
Че може и да я строши…

ПРЕБРОЯВАНЕ НА ЧЕНГЕТАТА

Има за всеки влак
пътници, има и хора,
жадно чакащи знак
отстрани и отгоре.

Чувахме ги преди,
а пък сега
ги и виждаме:
плуват в свои води,
пламенно каканижат.

Някакъв нов кроеж
им се върти в главите.
Като мухи на леш
яростно пак налитат.

Да се състави план
не е въпрос на доблест.
Който има талант,
няма нужда от Гьобелс.

Той ще подмине с присмех
сметките им несносни
като любовни стихове,
писани от доносник.

ИЗКАЧВАНЕТО

На Сашо Белчев

Изкачваме стълбата, наборе,
търсейки свобода
в подстъпите на хляба,
виното, любовта.

А нямат чет стъпалата!
Но нека не ги четем,
щом коленете предателски
трепват само през ден.

Да, отстрани изглежда,
че има модус вивенди.
Понякога не надеждата -
утехата е последна.

Това, че има в доброто
и щипка лошо, не значи
да оправдаем злото
или да спрем да тачим.

Да се живее леко
не е живот, а фокус.
Ако ще падаме, нека
да е от най-високо!

23 януари 2019 Коментари

Вашият коментар: