Издирвайки в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ материали във връзка със срамния Ньойски договор, чиято стогодишнина предстои (и ще тече през цялата година) и по-специално за участието на позабравения днес изумителен по разнообразната си и народополезна деятелност български писател, изследовател, публицист, общественик, политик и учен Стилиян Чилингиров, попаднах на, най-меко казано, интересен автограф.
Както е известно, след победата на „революционните народни маси“ на 9.9. 1944 г. с помощта на завоевателната съветската армия и продажните български комунисти и леви земеделци от БЗНС „Пладне“ десетки български интелектуалци биват убити разбойнически или получават смъртни присъди от касапския „народен“ съд.

Стилиян Чилингиров „се отървава“ леко – оставят го жив, като за сметка на това дълги години го тормозят по един или друг комунистически  начин. В подробности няма да навлизам, но не мога да не спомена включването на редица книги от този превъзходен публицист и романист в комунистическите престъпни списъци “ на фашистка, вредна, вражеска, антинародна“ и прочие литература.

(„Държавен вестник“, бр. 225 – 1944 г.)

МИНИСТЕРСТВО НА ПРОПАГАНДАТА

НАРЕДБА  № 10

Съгласно 12-то постановление на Министерския съвет, взето в заседанието му от 6 октомври 1944 г., протокол № 194 (Д. В. бр. 225 1944 г.), изземват се от държавата всички книги с прогермански и из­общо фашистки и расистки характер, както и книгите написани против Съветския съюз и свободолюбивите народи от всички лица и места, къ­дето и да се намират те.
В изпълнение на горното нареждам:
1) Подлежат на изземване, като литература, която се засяга от 12-то постановление на Министерския съвет, книгите вписани в прило­жения списък, изработен от Министерството на пропагандата и състав­ляващ неразделна част от настоящата наредба.
Книги, невключени в приложения списък, но които по съдържа­ние отговарят на квалификацията дадена от поменатото постановление, може да се изземват, съгласно допълнителни списъци, които ще се из­работват последователно от Министерството на пропагандата. Ако та­кива се окажат, без да са посочени в списъците на Министерството, то се предоставя на областните инспектори на Министерството на пропа­гандата, със съдействие на ОФ комитетските органи и тия на милиционерските власти, да ги блокират и донесат в Министерството с моти­виран доклад, след което с тия книги ще се постъпва съгласно допъл­нителните наредби на Министерството.
2) Задължават се гражданите да предадат на областните инспек­ции на Министерството на пропагандата по начин определен от тях, или на местните органи на милиционерските власти, под наблюдението на инспекторите на пропагандата, всички книги посочени в списъците към тая наредба като подлежащи на изземване.
3) Не се изземват книги от народните библиотеки, от универси­тетската библиотека и от библиотеките на висшите културни и учебни заведения. Не се изземват също така книги с религиозно съдържание.
4) Книги с квалификацията определена в 12-то постановление, които се съхраняват в селските, градските, общинските библиотеки и читалища, библиотеките на Б.З.К. банка, Б.Н. банка, Популярните банки, Военните библиотеки (в казармите и военните клубове), библиотеките на всички видове кооперации, училищни библиотеки, тия от разни друже­ства (въздържателни, научни, спортни и пр.) и всички други книги от обществените библиотеки и читалища не се изземват, но се отделят, описват и запечатват, като по един екземпляр от подробния опис се из­прати веднага в Министерството на пропагандата, Дирекцията на народната милиция и Народната библиотека. С тия книги ще се постъпва, съгласно допълнителните упътвания, които ще последват от Министер­ството на пропагандата.
5) Областните инспекции на пропагандата да съставят списъци на немски, италиански и др. книги със съдържание, което може да бъде квалифицирано като такова, което се засяга от 12-то постановление на Министерския съвет и по един екземпляр от тия списъци да изпратят в Министерството. Дирекцията на народната милиция и Народната биб­лиотека. Министерството на пропагандата ще определи окончателно, кои книги от тия списъци ще подлежат на изземване.
6) Всички книги на немски и италиански дружества, институти и училища да бъдат прегледани от нарочно съставени комисии при об­ластните инспекции на пропагандата, със съдействието на органите на Народната милиция и тия на училищните, библиотечни или читалищни власти. Ако в тях се укажат книги със съдържание, което се инкрими­нира от 12-то постановление, да се състави списък за тях, от които по един екземпляр да се изпрати в Министерството на пропагандата, Народната библиотека и Дирекцията на милицията. Инкриминираните книги се блокират от местните милиционерски власти до получаване допълнително нареждане от Министерството на пропагандата.
ЗАБЕЛЕЖКА: Това нареждаме важи за книгите, които не са вклю­чени в списъците на Министерството на пропагандата. Включените в списъ­ците книги се изземват направо.
7) Библиотеките на лица, осъдени по Наредбата-закон за Народ­ния съд, трябва да бъдат незабавно запечатани и описани от органите на народната милиция със съдействието на органите на Министерството на пропагандата, библиотечните или училищни власти, като подробен опис на книгите се изпрати до Министерството на пропагандата, Дирек­цията на Народната милиция и Народната библиотека. С тия библиотеки ще се постъпва съгласно допълнителните наредби на Министерството на пропагандата. Книгите включени в списъците на Министерството за подлежащата на изземване книжнина, се изземват направо.
Иззетите книги се съхраняват до предаването им, от местните власти, които провеждат изземването, под наблюдението на органите от областните инспекции на Министерството на пропагандата. Тия книги подлежат на претопяване, заради което и съгласно 4-то постановление на Министерския съвет, взето в заседанието му от 27.IV.1945 г. про­токол № 74 (Д.В. бр. 110 от 15.V.1945 г.) чл. 6, пета група, област­ните инспектори на пропагандата да съставят подробни протоколи заедно с органите на Дирекцията на Храноизноса и при съдействието на тия на Милиционерските власти, въз основа на което ще става предаването на иззетата книжнина, като книжни отпадъци, на Дирекциятя на Храноизноса. Предаването, превозването и претопяването на въпросната литература става под непосредствения надзор на органите на Народната милиция.
София, 8.VI.1945 год.

Министър: (п) Д. Казасов

Ето в този списък, където са включени повече от 700 книги, фигурират и изключително ценните творби на Стилиян Чилингиров

482      Чилингиров Ст.        Поморавия по сръбски свидетелства
483      Чилингиров Ст.        През Македония

В първата книга Чилингиров исторически проследява постепенното сърбизиране на населени с български територии далеч на запад от сегашните ни граници, което няма как да се хареса на българските червени продажници; а в „През Македония“ писателят живо, с много любов и с богатия си благозвучен език описва едно свое пътешествие из току-що освободената Вардарска Македония по време на Втората световна война и предава изключително образно и реалистично радостта на тамошните ни многострадални сънародници от срещата с българи от свободна България.

Ще добавя тук, че неотдавна – на 14 февруари 2019 г. – в читалище „Славянска беседа“ бе основан Обществен съвет за отбелязване на трагичната годишнина от сключването на черния Ньойски договор, който откъсва от майка България Западните покрайнини, като и някои други български земи, населени с българи, за да засити поне отчасти сръбската алчност. (Новината от два дни, че връщат древното име на Димитровград – Цариброд, е не само нищожна отстъпка от страна на сръбската шовинистична власт, но и пълна подигравка, защото е оставено и „старото“ име, написано на сръбски с техния фонетичен правопис – општина Димитровград.) За мен е голяма чест да бъда член на този Обществен съвет, в който влизат такива общественици, дипломати, академични преподаватели, изследователи като Любчо Трохаров, Зденка Тодорова, Сокол Алексиев, Милан Мераков, Иво Андровски, Слави  Гавазов, Захари Захариев, Коста Вътков, Людмила Зидарова, Светлана Дяконова, Сергей Иванов, Христо Тепавичаров, Валентина Михайлова, Милчо Арсов, Ваня Стоилова, Антон Николов, проф. Румен Стоянов, Коста Влахов, Георги Янков, Надежда Иванова.

С удоволствие и респект поех отговорната задача да подготвя материали за приноса на Стилиян Чилингиров във връзка с това международно престъпление и за неговото лично и осезаемо участие със средствата на словото и перото срещу този чудовищно несправедлив акт на Великите сили. Наред с множеството прояви и инициативи съвместно с дейци на Върховния комитет на бежанците от Западните покрайнини като поета Емануил Попдимитров – друго голямо име в българската литература и история, Чилингиров подготвя свои трудове на френски език, издадени от западни (швейцарски) издателства (същите книги, които след 9.9. 1944 г. са обявени от комунистите за „фашистки“), за да защити българската кауза в Европа. Бройки от тази своя книга Чилингиров дарява и на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и посвещението се вижда съвсем ясно. Втора от книгите е посветена на възраждането на българите в Добруджа. Тя също може да се разглежда в контекста на откъсването на български територии, населени с българи, от хищни съседи като румънците, които отдавна са денационализирали съзнанието на нашите сънародници от Северна Добруджа.


Книгата „Причини на Сръбско-българската война 1885″ Чилингиров е подарил лично на тогавашния премиер Александър Цанков, когото комунистите особено мразят, задето с твърда ръка е осуетил престъпното им намерение заедно с левите земеделци да докарат болшевизма в България 20 години по-рано…

Фактът, че на по-късен етап комунистическата власт „прощава“ на „фашисткия“ автор прегрешенията, за които левият поет Людмил Стоянов го убеждава „да се разкае“, та да не го преследват (но гордият дух на Чилингиров не се предава и поддава на изкушенията, подобно на Змей Горянин на Седемте престола), не заслужава никакви адмирации, каквито биха препоръчали някои, дето сега са готови на компромиси в името на светлото бъдеще. Престъплението срещу личност като Чилингиров ще си остане без давност…

Меморалният кабинет „Стилиян Чилингиров“ в София

и корица на една от фундаменталните Чилингипрови книги – за историята на 130 български читалища преди Освобождението.


17 февруари 2019 Коментари

Вашият коментар: