Начало » Г. Хумор и сатира » Стилиян Чилингиров срещу Леонид Андреев – 3

Никога не сме забивали нож коварно комуто и да било

На Леонид Андреев

(сп. Свободно мнение, книж. 47, 22 ноември 1914 г.)

(Продължение)

И бъдете уверени, че аз не Ви лъжа.Не Ви лъжа, защото съм българин. А българският народ, без да мога да го нарека поет-народ, като нарича Цемович своя, умее като поетите и писателите да казва истината. А тя е: Вие сте жертва на чужди отвратителни внушения; Вие, писателят на необятната руска земя. Инак щяхте да видите в храма на славянството не търговците българи, които искат своето, така безсрамно откраднато, а сърби, които не дават и когато умират за това, което не е тяхно. Тъй мрат скъперниците.

Във Вашето писмо Вие ни напомняте и за апостолите на Христа, един от които го е целунал в устата. Това Ви прави чест. То издава у Вас добрия християнин. Но нека и аз да Ви напомня нещо от Свещеното писание: – притчата за Соломона. Знаете я, нали? Тя разказва, че при мъдър цар отишли две жени, които не могли да разрешат спора си за едно дете: всяка от тях претендирала, че то е нейно. Тогава цар Соломон поискал да го раздели. Какво става по-нататък, вярвам, ще си спомните. Не сме ли ние, които протестираме срещу тази подялба на нашето родно дете, подялба, сторена от тия, на които никога не е било тяхно. Не сме ли ние, които искаме ако не са даде нам, да се остави то да живее само за себе си, със свой собствен живот?

Казвате още в писмото си, че ние сме били готови да забием ножа си в сърдцето на Сърбия, защото добре сме знаели къде е то. Но не сте напълно прав. И то ето защо: сърцето на Сърбия – Босна и Херцеговина – е далеч от нас, и второ, защото никога не сме забивали комуто и да било нож коварно през всичкото време на нашия живот като народ и държава. Това обаче са правили сърбите спрямо нас и през миналото на историческия ни живот, и през последните два века. Това щяха да направят те и сега, ако ние бяхме на тяхно място, а те на наше.

Ще се срамите ли от нас и след това ми писмо, не зная. Обаче аз се срамя от Вашето писмо. То унижава и руския писател, и руския човек. То не е достойно ни за истинския славянин, който още цени в себе си най-свещените дарове на природата: ум и чувства, ни за най-коварния враг на славянството.

А за нас ще кажа: ние сме народ, който не умее да праща агенти в чужбина, който не може да унижава чуждите цен(н)ости, както са унижили сърбите Вас; народ, който не се чувства стадо овни, а организация от човеци, който умее да прави разлика между Л. Андреев и Брянчанинова, между кабинета на писателя-мислител и славянската трапеза на политическия авантюрист.

Но впрочем Вие не сте виновни. Не сте виновни, защото други, за които Вие нямате, може би, никаква стойност, като са искали да покрусят нас, не са знаяли или не искали да знаят, каква цен(но)ост от родната руска литература, тъй близка нам, натъпкват в калта на своята шовинистична безогледност. Други, които чрез Вашите думи, са искали да ударят нашия народ, а чрез Вашето падение – българската интелигенция. Нека Бог да им прости.

А за да видите, че и при заключителните ми думи не ме е напуснала правдата, ето списъка на една незначителна част от преводите на Ваши работи, който аз можах да съставя в продължение на два-три деня и да съставя почти по памят. Поискайте такъв от Цемовича и ще видите ясно какво значи значи да бъдете голям и да станете жертва на малките. И чак тогава ще разберете кой се радва и кой плаче над Вашето неволно падение.

Приемете моето уважение:

С. Чилингиров

…………………………………

Следва списък от повече от 50 произведения (разкази и драми) на Леонид Андреев, публикувани във вестници и списания, или на отделни книги, както и на статии за руския писател-наплевател.


12 март 2019 Коментари

Вашият коментар: