Когато бях преподавател по български език в Института за чуждестранни студенти (ИЧС) в периода 1980-1984 г., на студентите от т.нар. Трети свят се правеха сериозни медицински прегледи. Те не биваха допускани веднага след пристигането си сред останалите студенти, вече приети в страната, или в студентските общежития и в обществото като цяло, преди да изтече определен карантинен срок.

През този карантинен период са им вземали всякакви проби откъдето трябва и са били лекувани своевременно, когато е било необходимо, за да се предпази обществото от каквито и да е зарази, прокази и метастази.

Това се правеше, защото от тези страни – голяма част от тях тръгнали по уж социалистически „път на развитие“ и получаващи постоянно помощи от все по-закъсващия соцлагер – идваха да учат безплатно много бъдещи студенти по линия на наши или техни комунистически партии и организации, като бе известен и фактът, че младите хора са носители на всякакви болестотворни микроби, бактерии и вируси, които за тях самите били напълно безобидни (даже обикновени и нормални), но опасни и дори смъртоносни за белите хора (за каквито все още минаваме и ние в България).

Разбира се, бдително са били преглеждани и лекувани съответно и всички останали  чуждестранни студенти, чието обучение се заплащаше от техните родители.

Та така се процедираше едно време в ИЧС.

Явно днес криворазбраната левропейска

демокрация, попаднала под властта на политкоректността и толерантността, не може да си позволи такъв демократично-тоталитарен лукс.

Пък и не са един и двама „студентите“, дето ненаситно нахлуват в Европа, та с мед

да ги намажеш!

Чудите се защо разказвам всичко това, след като каруцата се е обърнала, а пътищата вече не водят към Рим? И не са много, да не кажа, че е един.

Разказвам го,  защото още съм жив и ви желая същото от все сърце.

24 март 2020 Коментари

Вашият коментар: