Внезапно си тръгна от тоя свят Соня Несторова. Скъпа моя приятелка от студентските години, нощи и дни. Имам нейни стихосбирки и много спомени.
Помня една есен в Христо Милево. Беряхме червен пипер – чушки като пушки. По едно време на полето ненадейно се появи Ганка Константинова – тогава директор на Централния студентски дом на културата, който приютяваше Кабинета на младите писатели студенти „Димчо Дебелянов“, дето членувахме. Явно ни се правеше внезапна проверка – наистина ли работим, като сме заявили, че отиваме на селскостопанска бригада, или нещо шикалкавим…
Без грам колебание Соня – а тя имаше хубав, чист, ясен и верен глас – сърцато запя: „Изкарай, Гано, говеда“.
Ганка се постъписа, но бързо се окопити, а ние доста се посмяхме, и тя с нас.
Имам – защото ги пазя, кътам си ги – текстове на песни на Техни величества Окуджава и Висоцки, написани чисто и прилежно с красив женски почерк върху пожълтели от времето листове от Ася Григорова и Соня Несторова, които знаеха добре руски и стихотворенията, разбира се. По бригади, купони и на други места често ги пеехме, а аз дрънках и на китара. Тези песни научих от Соня и Ася. Например:


Если друг оказался вдруг
и не друг, и не враг, а — так;
если сразу не разберёшь,
плох он или хорош…


Соня беше много истинска.
В днешно време се поразминахме в някои оценки за нещата, които се случват, но аз истински я обичам.
И ми е мъчно, че си отиде, и то толкова рано.
Едно нейно стихотворение завършваше така:


„Някой ходеше по луната.
Дано не е Ной!“


А ние, зевзеците, се майтапехме: „Дано не е той!“.
А ето че била Тя.
И ни отнесе Сончето.


Почивй в мир, миличка!

19 май 2020 Коментари

Вашият коментар: