Начало » Б. Поезия » ПЕЧАЛБА ОТ ТОТОТО

Ще ставам с изгрева,

за да заплувам към кораловия риф,

където слънцето се къпе,

докато си играя с октопода.

Със седем пипала хитрецът стар

омайва ме, а с осмото отмъква

моя плавник. Онзи – продупчения

от недружелюбна риба-меч.

Разделяме се, щом се наиграем –

с негласна уговорка да се видим утре.

На пясъка до старото бунгало ще полегна,

а след това програмата ми ще е волна:

ще галя на вълните тънките езици,

с които те се обясняват на брега в любов,

ще сбирам охлюви и миди, ще се взирам

в далечината, гдето небето се излива във водата,

и ще мечтая да сменя

океан, безгрижност, палми, слънце,

медузи, октопод, корали – всичко,

което тъй ме радва тук –

със кафенето в онзи град,

останал тъй далеч на север,

отвъд екватора и Тропика на Рака,

и още час със моите приятели.

*

Писал съм го, преди да се запозная със Слави, но сега усещането е същото.

Кънчо Кожухаров

17 ноември 2020 Коментари

Вашият коментар: