Начало » Б. Поезия » Четене на българска класическа поезия

Тя е връх
в незримата планина,
но с просто
око се вижда.
Не е въпрос
на височина,
а на дълбока близост.

Другаде
се извисява Парнас,
другаде
се развличат Музите
и бодро цвили Пегас,
и се настройват
илюзии.

Тя е истинска
и неподправена.
Във вените й
бушува кръв.
Нейният трънен венец
е пръв.
Последна
изгрява славата й.

А на нас ни остава да се качим
там на върха й – като на кино,
целите в ордени, маски и грим -
и даже

без драскотина.

23 май 2012 Коментари

Вашият коментар: