Начало » Й. Моите факултети » На учителката – с любов и признателност

Със сигурност всичките ми учителки по български език и литература (все жени бяха с изключение на Стефан Стефанов от 7. и 8. клас в 142 у-ще „Веселин Ханчев“ в кв. „Борово“) са изиграли важна роля в моето обучение по тези два толкова трудни за мнозина „предмети“.
Стефанов съм запомнил с често повтаряната от него фраза: “Аз съм учител по литература и любим поет ми е Христо Ботев.“ Употребяваше я когато искаше да подчерате важността на преподаваната от него „материя“ и своята лична преданост към литературата.
В 9. и  10. клас в Пета гимназия „Иван Вазов“ в „Павлово“ учителка ни бе г-жа Георгиева (тогава „другарка“), която много държеше да пишем теми и винаги караше най-добрите да се четат пред класа.
Но най-добре помня „другарката“ Илкова от 66. гимназия, където завърших 11. клас през 1971 г. Тя изискваше много от нас. Накара всички ни да си купим Речник на литературните термини, съдържащ 1200 литературоведски термини и понятия с многобройни илюстрации (т.е. примери).

Едвам успях да си купя на безбожната за ония години (1971 г.) цена от 5 лева в антикварната книжарница второто преработено и допълнено издание на речника, което ми „служи“ добре и до днес.
Илкова ни караше също така да четем произведенията, и то не само онези, включени в задължителната програма. Това беше, защото паралелката ни (11.“а“ клас) се „водеше“ литературна. И, слава Богу, благодарение на нея – не само на думи се водеше…
С творбата на изучавания автор в едната ръка и с речника в другата всеки ученик, който имаше поне малко желание и проявеше дори оскъден интерес, можеше да проумее такива абстрактни наглед термини, понятия и категории като „прекрасното“, „възвишеното“, „грозното“, „естетизъм“, „естетизация на грозното“, “експресивност“, „класицизъм“, „катарзис“, „литературна мистификация“ и стотици други.
Това, че тълкуването им бе изградено върху „постиженията на съвременното марксическо литературознание“, не беше никаква пречка, защото последното се разпростираше основно върху категории като „партийност“, „класовост“,  “народност“ (и други такива) в литературата.
Благодарение на този начин на изучаване не само че усвоих пустата му терминология, но и започнах да я използвам правилно и на място. Това впоследствие ми помогна най-много при  кандидатстването ми в университета.
Затова дължа (и всички нейни ученици) дълбока благодарност на тази толкова интелигентна, добре подготвена и преподаваща толкова оригинално и увлекателно своя „предмет“ учителка – „другарката“ Илкова!
Дано да е жива и здрава и Бог да я дари с още години живот и здраве!
………………………………………………
А днес още по-ясно разбирам онова важно изискване за единство на време, място и действие в старогръцката трагедия. Ако го пренесем в по-ново време и го „приложим“ към хората на изкуството и културата, ще видим, че големите ни поети и творци не само са осъществили съдбовното единство между думи и дела, но са били „във времето и то е било в тях“.

И затова са безсмъртни.

24 май 2012 2 Коментара

2 Коментара за “На учителката – с любов и признателност”

  1. Бойка Бъчварова коментира на 24 май 2012 :

    Честит празник, Славимире! За много години да е!
    Няма такова нещо днес като „учителка по български език и литература“. Само така се нарича. Инак – всичките преподават само и единствено овехтелия каноничен списък, призван да сготви пушечното месо на нацията, само дето това сготвяне е демоде от около 50 години.
    Български език, езикова култура, употреби на ДНЕШНИЯ език (имам предвид днешния – след 50-те на миналия век) НИКОЙ не преподава в българското школо. Печално, но факт.
    Да не ти вадя от архивите си учителските просташки грешки по отношение на стандарта най-малкото, на практическата стандартна българска граматика. Не я четат, щом се извлекат от университетите, където ги готвят Бог знай за какво, но не и за учители…
    Честито да ни е.

  2. Славимир Генчев коментира на 24 май 2012 :

    Честит празник! Преди две години Надежда Александрова издаде книга за Николай Лилиев. В нея има поместени десетки писма на ученици на Лилиев до него. Смайващо умни, разсъдливи и грамотни младежи. Защото такива учители като него е имало едно време.
    Когато дойде соцът, когато учението стана нещо много лесно и просто, когато победи успеваемостта, когато малограмотници започнаха да управялват държавата и всички нейни структури, от училището избягаха всички по-кадърни хора, смятащи, че имат – с право или не – друго призвание.
    Оттам тръгва падението. Нямат интерес хората – малко са онези с възрожденска нагласа. А и защо да хвърляш сили да пълниш дебели пролетарски тикви, дето не искат да се учат? Така че който иска да се научи по-добре – ще се научи. Има начини. Днешното училище не може. Тежко наследство от соца.

Вашият коментар: