Начало » А. Дневник: репортажи, интервюта, анализи » За Пенчо Славейков и Будността

По повод 100-годишнината от кончината на Пенчо Славейков

01.11.2011

http://parasol.blog.bg/izkustvo/2011/11/01/za-pencho-slaveikov-i-budnostta.845256

Точно в Деня на народните будители – 1 ноември 2011 г., в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ (НБКМ) бе открита удивителна изложба, посветена на един от духовните колоси на България и директор на библиотеката – Пенчо Славейков.
Така е онасловена и изложбата - „Почит към Пенчо Славейков. Сто години от дейността му като директор на НБКМ“, организирана съвместно с Националния литературен музей (НЛМ).
Професор Боряна Христова – директор на НБКМ, бе водещ на събитието.
Професор Боряна Христова – директор на НБКМ, бе водещ на събитието.

За експозицията говори един от авторите на изложбата – д-р Милена Тафрова. Изложбата е дело още на д-р Руслан Иванов от НБКМ и Здравка Никовска – уредник на къща-музей „Славейковци към НЛМ.
Слово произнесе и директорката на НЛМ Катя Зографова.

Проф. Христова прочете биографията на един от измислените от Пенчо Славейков поети, включени в истификаторската му антология „На Острова на блажените“, която биография всъщност представлява иронично-шеговита, поръсена с умерена доза саркастични подмятания, автобиография на самия Пенчо Славейков.м


Портретни скици на поетите от „Острова на блажените“, рисувани от Пенчо Славейков и Мара Белчева

Изложбата предлага разказ в картини, с който целим да пресъздадем поне частица от автентичния образ на поета, изтъкна в словото си д-р Тафрова.

Този разказ започва от родното място и семейната среда на Пенчо Славейков,

за да продължи с ранното му творчество, студентските години в Лайпциг

и заниманията му с български фолклор.
По-нататък експозицията представя Славейков като един от участниците в литературния кръг „Мисъл“ (д-р Кръстьо Кръстев, Пейо Яворов и Петко Тодоров)


и като директор на Народния театър.

Любовта на поета с Мара Белчева, която споделя неговия жизнен път до самата му смърт, намира място в настоящата изложба чрез снимки и кореспонденцията помежду им.

Акцентът в експозицията е поставен върху дейността на Славейков като поддиректор и директор на НБКМ.


Той приема тези назначения освен като административна служба, още и като мисия, начин за утвърждаване на ролята на този книжовен център като средище на националната ни култура. Разгръща широка организаторска дейност, представена с документи от личното му служебно дело – документи за служебни пътувания до Берлин, Сент Гален, Фрайбург, Москва, Харков, Рим, Неапол, Атина и др. и негови доклади, рапорти, кореспонденция във връзка с тези пътувания.



Подобаващо внимание е отделено и на сътрудниците на Пенчо Славейков в лицето на Яворов, Петко Тодоров, д-р Никола Михов и д-р Иван Димитров.

НБКМ по времето, когато се е помещавала на ул. „Г.С. Раковски“ (1907 г.). Днес на това място се намира „Театър 199″



Голям интерес предизвикват витрините с оригинални ръкописи на „Кървава песен“, за която Славейков е номиниран през 1912 г. от шведския писател и член на Нобеловия комитет Алфред Йенсен за Нобелова награда за литература, „На Острова на блажените“ и „Сън за щастие“.








В словото си Катя Зографова


основателно постави въпроса за мястото на Пенчо Славейков в плеядата български народни будители, започваща с имената на светите братя Кирил и Методий и техните следовници патриарх Евтимий, Киприан, Григорий Цамблак, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, Миладиновци, Раковски, Левски, Ботев…
Пенчо Славейков е по-различен от тях. Той е вдаден всецяло в своя културен подвиг, подчертано отстранен от врявата на делничното, от профанското животуване на филистерите. Дали може да бъде назован народен будител? Не стои ли самотно на своя литературен Олимп, твърде отдалечен от низините на народа? Трудно е да си представим този Славейков с неговия яростен бастун кротко да проповядва… И все пак той е будител, който не просто буди, а разтърсва спящите – в посредствеността, в канона, в опълченското, в песента на миналия ден.
Пенчо Славейков оставя дълбока диря в библиотеката, като налага висок модел и в комлектоването на фондовете на държавната библиотека, оставя своя паметен знак за реформаторското си, за будителското си присъствие в този храм на книгата, изтъкна Катя Зографова.




Лични вещи на Пенчо Славейков и Мара Белчева

Цигаре


Масажор


Мастилница



Чаена чаша

Документи, свързани с унизителното уволнение на Пенчо Славейков от тогвашния министър на просвещението Ст. Бобчев, когото Пенчо разглежда като главен „фасулковец“ (по името му).
Поради острите критики на целия кръг „Мисъл“ срещу открито реакционния и проруски Славянски събор, проведен в София през 1910 г., русофилът и панславист Бобчев отмъщава на поета (за сведение и припомняне на днешната Пета колона на Русия в България).
Пенчо Славейков, огорчен, напуска родината и, както е известно, умира в Комо Брунте, Италия, през 1912 г.



След уволнението на Пенчо Славейков за директор на библиотеката

е назначен… братът на министър Бобчев.



Но в крайна сметка в историята и паметта на нацията остават не фасулковците, а титаните на духа и словото като Пенчо Славейков.

28 май 2012 Коментари

Вашият коментар: