На 11 юни 2012 г. в салона на кино „Освобождение“ в София се състоя първото премиерно представление на мюзикъла „Йоан – Синът  на гърма” – последен проект на Сдружението за християнско изкуство „Мюзикълът”, чиято основна цел е да популяризира и утвърждава библейските християнски ценности чрез спектакли с библейско съдържание и с други визуални форми на изкуството.

На снимката: режисьорът Антон Радославов запознава публиката с работата на екипа върху мюзикъла

Докато гледах със затаен дъх (от първия до последния момент на спектакъла) шеметното развитие на действието, буквално „преливащо“ от игра, диалози, песни, танци, светлинни и звукови ефекти, си мислех, че не съм и очаквал да видя в България подобно зрелище, което съдържа три главни елемента: амбизициозен замисъл, високо в жанрово отношение творческо постижение и успешна художествена реализация.

—————————————-

Действието започва на остров Патмос, където старият ап. Йоан си припомня своя живот.

Борбата на младия Йоан в търсене на истинския смисъл на живота, конфликтите му с религиозната система и срещата му с Христос Месията разкриват изборите, пред който всеки човек е изправен. Примиерата на представлението е планирана за края на 2012 г. (Засега са готови трите части на мюзикъла, екипът работи усилено и върху последната, четвърта част).

Колективът се състои от млади ентусиазирани хора, между които не повече от петима-шестима са професионални актьори, певци и музиканти (впрочем, музиката и песните се изпълняват на живо); останалите са любители, които обаче играят и пеят с толкова хъс, вкус и вдъхновение, че напълно компенсират липсата на професионално образование. (А и си мисля, че едва ли само „истински“ актьори биха се справили по-добре с трудните роли, които изискват не само актьорска дарба, но и певчески и танцови умения, и то в много голяма степен.)

Всъщност, не това е най-важното в случая… Най-важното е идеята на Антон Радославов – автор на сценария и режисьор на „Йоан – Синът  на гърма”, да представи живота на Йоан – син на рибаря Заведей и брат на Яков, написал последното от четирите евангелия, както и Апокалипсиса. Защо точно апостол Йоан? Защото в самото неговото поетично написано евангелие съществуват драаматургични елементи, които просто чакат да бъдат изваденш и изведени на преден план, сподели режисьорът след спектакъла.
Макар че в мюзикъла действието следва оригиналната евангелска история, на места авторът си е позволил художествено и сценично оправдани „волности“, които с нищо не накърняват „историческата“ правда, но за сметка на това позволяват действащи лица и събития, исторически срещнали се или случили се на различни места и в различно време, да „влязат в обхвата“ на сценичната хронология, с което се постига единство на време, място и действие, с изключение на времето от появата на малкия Йоан до неговото израстване и среща с Месията. Да не говорим пък за алюзиите със съвременността – по време на спектакъла на видеостената прелитат влакове-стрели, олицетвораващи човешкия живот и неговото стремително прелитане, а уверен женски дикторски глас често предупреждава, че …. линията не бива да се пренинава…

Жълтата линия…. Жълтата линия, която олицетворява Забраната, Ограниченията, Закона, Реда, Кошмара – неща, срещу които Йоан се бунтува и не може да приеме от малък. Макар и възпиран от брат си, майка си, баща си, от първосвещениците, от Андрей (Първозвани) и брат му Петър, Йоан непрекъснато задава трудни житейски и философски въпроси за Сътворението, за Бога, за човешката „роля“ в живота, за Греха. И когато Месията се появява (трудно приет, (не)разбран и (не)раз-познат от мнозина), той вътрешно е най-подготвен да Го последва в Неговия път.

Спектакълът не натежава, въпреки че продължава близо два часа, и то без четвъртата част. Убеден съм обаче, че той ще предизвика фурор в театъра, където е планирано да бъде показан на широката аудитория, и му предричам дълъг сценичен живот.

В мюзикъла има много хумор, леки, съвсем битово-житейски поднесени диалози, в които се изричат висши философски, религиозни и човешки истини по най-естествен, ненатрапчив начин. За момент човек изобщо забравя, че става дума за библейски и евангелски сцени, тъй като нещата са изчистени от иманентната си религиозност, превръщат се в общочовешки ценности и стойности: свободата на избора, (не)съобразяването с постулатите (така е било писано, така трябва да бъде, нищо не може да се направи и т.н.)…

Затова представените в мюзикъла истини звучат едновременно автентично за своето време, но и много актуално; неслучайно например римските войници са облечени с модерни, почти военни или полицейски униформи (но облечени с кожени ризници и въоръжени с щитове и копия), а Пилат се нахвърля върху Йоан с думите: „Значи ти си против правителството?!“
С появата на Иисус идва ред и на някои притчови сцени, чрез каквито Месията е разпростаннявал учението си сред своите ученици и последователи. В този смисъл бих определил целия спектакъл като една всеобемаща притча за човешкия живот, за правото на избор и свобода, за (не)примирението с условностите и даденостите, за израстването до една или друга идея, кауза, Мисия. Особено приятен е хуморът, който блика от някои персонажи, като Йоан, Яков, Андрей, Касий (началникът на римската стража), Матей (данъчния „инспектор“) и други. Пък и целият спектакър е изпъстрен с хумор и ирония, които допринасат много за по-лекото възприемане на действието, като постигат и друг важен ефект: правят много по-приемливо очевидното актуализиране на теми и сюжети, валидни и преди 2000 години.
В ролята на младия Йоан се превъплъщава Крис – син на моя приятел и бард Виктор Макаров, който пък играе ролята на Заведей – бащата на Йоан. Ролята на Кайяфа е поверена на актьора и барда Тодор Янкулов, който се включил като актьор в спектакъла, след като гледал като зрител първата част и се запалил по него.

http://www.themusical-bg.com/

12 юни 2012 Коментари

Вашият коментар: