Групата за демонтаж на паметника на съветската армия в Ктяжеската градина не пропусна да отбележи по подобаващ начин датата 17 юни.  Преди година на този ден група художници изрисуваха като герои от американски комикси една от скулптурните композиции в основата на паметника и предизвикаха многопосочни, меко казано, емоции и реакции. Каквито и да са били намеренията на аноничните шегаджии, те поставиха под съмнение дълбоко охраняваната сакралност на обекта, наречен паметник на съветската армия, и отприщиха множество други инициативи, подчинени на една основна цел – демонтаж и преместване на друго място на символа на окупацията на България от съветската армия и на насилственото налагане у нас на комунистическата диктатура, довела от своя страна до съсипването на държавата ни и до продължаващото й разсипване от същите просъветски и промокомунистически „елементи“.

При днешната акция за разлика от предишната, когато с български знамена бе закрит позорният надпис, изразяващ несъществуващата признателност на българския народ към „армията освободителка“, а знамената бяха разкъсани още същата вемер от безродни и продажни рублофилски ръчички, инициаторите сега опасаха с трикольора и със знамето на ЕС цялата основа на паметника. Така в продължение на цял час (с разрешение, поискано по надлежния ред от Столична община) демократите антистенисти (от стена – б.а.) бяха закрили гореспоменатия надпис и показаха за пореден път, че няма да се откажат да поставят въпроса с демонтажа на пса пред българските власти и Европа.
Трябва да е ясно на всички господа и другари, които днес също са недоволни от нещо и много се оплакват от дереджето на страната, че има хора, които ясно виждат топлата връзка между пса и българската трагедия.

Онези, които пазят ледено мълчание по тази тема; онези, които се преструват, че все едно нищо не е станало; онези, които балтавят, че не това бил големият проблем в момента (а кой проблем няма общо с комунизма, другари, да ви питам аз?); онези, които яростно и с пяна на уста защитават пса като символ на победата (над кого, ако не над собствения им народ, насила наврян в затвора на комунизма, на текезесетата (в които комунисти избягваха да работят, понеже е трудно), хвърлен в лапите на безумната съветска индустриализация, съсипала и хората, и природата), да, нека те знаят, че „позицията“ им е твърде прозрачна и е основана единствено на тяхната лична благорадност към съветския ботуш, на който те дължат личното си благополучие, независимо дали е малко, или голямо.

Само като погледна кой е против преместването на пса, и ми става ясно, че или е бил в редовете на бкп, или е „работел“ в службите, или родниините му са били такива, или е добре платен член на Петата колона, или е пълен глупак. За защитниците на пса той олицетворява тяхното „партията ме направи човек“, което значи, че е станал „нещо“ (а какво, се пита в задачата?) благодарение на Ботуша. Без пса с шпагина насред центъра на София те ще се почувстват напълно осиротели, голи, беззащитни, уязвими. Пса им дава кураж, че не всичко е загубено, че лъжедемокрацията е само временно отстъпление от идеите на марксизЪма-ленинизЪма, че рано или късно нещата ще се върнат назад. Естествено, за олигархията връщането на комунизма не е цел; тя много обича да живее като западните капитаристи-експлоататори на работниците и селяните, а същевременно раболепно да се кланя на кремълските си газови господари и фактически работодатели. И това се вижда много ясно от дулото на шпагина…

Сред събралите се граждани имаше и представители на сирийската опозиция в България начело с координаторката й Надя Хамами, които винаги са подкрепяли подобни акции, защото и сирийският народ пати до смърт от сменилия само козината си съветски режим в днешна Русия. Режим, зад който прозира ретроградната същност на кагебисткия съветски строй, подкрепящ с всички сили престъпното управелние на Башар Асад.

17 юни 2012 2 Коментара

2 Коментара за “Демократи срещу пса”

  1. Ангел Николов коментира на 17 август 2012 :

    Паметникът на позора – символизиращ окупацията на България от Съветската армия – трябва да бъде оцветяван непрекъснато. Непрекъснато! Непрекъснато! Докато не си отиде от този свят и последният българин.

  2. Славимир Генчев коментира на 18 август 2012 :

    За да останат българи, паметникът трябва да се премахне!

Вашият коментар: