Начало » Г. Хумор и сатира » Пионерската хармоника

Американският студент Пат Рой пристигна отново в България в средата на март, за да събере още информация за поредния си курсов трактат. При предишно идване той бе установил, че тук вече имат почти всичко, затова си взе само четката за зъби и любимия амулет – старата олющена хармоничка на прапрадядо си Рой Пат, пионер от дивия Запад, близък другар на Бъфало Бил.
Първо Пат отиде да се нагледа на прочулите се в цял свят улични разкопки и дупки-капани за гуми и джанти.
Все пак той изрази и своето искрено възхищение от българската история, пълна със свидетелства за живота на старите цивилизации.
- Какво богато минало! – шепнеше си Пат с премрежен поглед. – А пък у нас най-ценните реликви са скелетите на динозаврите и гробовете на загиналите бойци на Къстър в битката при Литъл Биг Хорн…
После сви по пременената улица „Раковски“.
Поразиха го красивите нови сгради от двете й страни. Върху златните им табелки пишеше: Център за човешки ресурси, Институт за бит-пазарна икономика, Агенция за недоразвит бизнес, Комисия за борба с данъчното бракониерство, Академия за либерални стратегии, Университет за християндемократически тактики и тарикатлъци, Школа за евролеви хитрости, Развойна база за постоянен контрол по транспорта, Комитет за журналистически изследвания под контрола на Министерството на вътрешните дела и далавери, Лаборатория за срастване и разделяне на трите всевластия, Кризисен щаб за борба с боклука, Временна анкетна комисия за установяване на правомерността при връщането на царските имоти с 450 служители и срок за приключване на работата не по-дълъг от 250 години…
- За Бога, какъв напредък е извършен в тази република! Защо у нас нямахме поне един такъв щат?!
Пат не можа да се стърпи повече и извади диктофона. Сетне започна да влиза във всички демократични сгради и да задава най-важния си анкетьорски въпрос:
-Извинете, а с какво се занимавате тук вие? Аз пиша трактат за българската демокрация!
Навсякъде обаче съвсем едри момчета в подходящи дрехи го избутваха откровено през вратата и троснато му отвръщаха:
- Хормонизираме се, пардон – хармонизираме се с европейските стандарти, бе, чоджум!
Като стигна пл. „Славейков“, Пат едва не настъпи някакъв дрипав уличен музикант, който свиреше на устна хармоника; в нозете му се търкаляше мазна шапка за подаяния.
-За Бога – рече си Пат, – та тук дори просяците се хармонизират!
И като извади хармониката на прапрадядо си, Пат се настани до просяка и мощно засвири „Имало едно време на Запад“. Просякът се оказа извънредно схватлив и музикален и веднага хвана гамата, но Пат така и не разбра, че той е бивш преподавател по композиция и хармония от Консерваторията.

И те свириха на два гласа, докато не ги прибра всъдеход със синя лампа…

17 март 2012 Коментари

Вашият коментар: