Лалугерът пристъпи уж без цел,
подуши тук и там,
надникна в селото,
а сетне хвана
с четири ръце
да рие дом
за свидната си челяд.
В хранилища с измазани стени
три месеца без сън ще тъпче зърно:
да има до дълбоки старини,
че ако утре
зимата се върне?

А оня, който сам ора и ся,
тори, плеви, копа и напоява,
дои добитък и въртя коса,
живееше във същата държава.
Голямо е полето – седем дни.
Голям е и денят – година храни.
Като мнозина, зяпнал отстрани,
не мога аз
лалугера да хвана.

А селянинът дебне – слух  е цял;
с тояга млати той, с вода го дави,
преструва се на куц и на умрял,
затиква дупки, псува Бог и дявол.
Но жътвата дойде, дойде харман,
затрака мелницата,
лъсна плугът,
че хлябът е от всичко по-голям –
последна грижа е сега лалугерът!

А ние се прибрахме у дома
успокоени,
с къшей хляб в душата –
да се наслушаме на тишина.
До другата
камбана на житата.

20 юли 2012 Коментари

Вашият коментар: