Начало » А. Дневник: репортажи, интервюта, анализи » Димчовите празници през 2012 г.: преклонение и незабрава

Богата и даже пребогата бе програмата на Димчовите поетични празници „Копривщица 2012“, състояли се на 11 и 12 август т.г. Какво се крие зад организацията на събитие от подобен мащаб могат да разберат само ония, които са се занимавали с подобни прояви, затова няма да навлизам в подробности, но очевидно основната част от тежестта се пада „по право“ на Дирекцията на музеите – Копривщица, и на нейните сърцати служители – като се почне от директорката Искра Шипева и уредника на къща-музей „Димчо Дебелянов“ – Дойчо Иванов, та се стигне до стопанките на отделните къщи-музеи, които няма да изброявам, за да не пропусна някоя от тях… (В скоба само ще спомена, че ако някой от участвалите в проявите открие някаква грешка или желае да допълни нещо, което съм пропуснал, да ми съобщи, за да оправим нещата незабавно;)))
Основният „сценарий“ на Димчовите вечери е донякъде утвърден през годините, но организаторите винаги съумяват да предложат нещо ново и различно, което, от една страна, допада на онези гости и участници, които не пропускат празниците, а, от друга страна, привлича все по-многобройна публика от почитатели на Димчо и на българската поезия, научили, че „там, в Копривщица, по Голяма Богородица – патронен празник на средногорския град, стават едни много интересни работи“...
Както се случва при събития от такъв мащаб, може би не всеки предварително предвиден елемент се осъществява „на сто процента“, а нерядко се появяват нови, предизвикани от ситуацията в момента; така или иначе, организаторите реагираха своевременно и публиката не можеда ги забележи. Години наред проявата се провеждаше под лъчите на силното средногорско слънце; но този път предимеството бе на страната на дъжда, който валя през цялата нощ и целия първи ден (11 август – денят на решителните епични шипченски боеве, впрочем) с по-големи или по-малки прекъсвания. ;) ))

Но да вървим поред. Първо, в  двора на къща-музей „Димчо Дебелянов” прозвучаха чудесните изпълнения на камерното трио „Анджела, Ева и Симеон“ от НМГ „Панайот Пипков“ – София,

последвани от конкурса «Рецитираме Дебелянов» за художествени изпълнения на Димчови стихове, както и свободни изпълнения на собствени поетични творби от гостуващи на празниците поети от страната.
Два часа по-късно се състоя традиционното поклонение на гроба на Димчо Дебелянов, на което присъства и специално пристигналата за събитието Маргарита Попова – вицепрезидент на Република България. След краткото приветствие на Дойчо Иванов поетът Иван Есенски – носител на Националната литературна награда “Димчо Дебелянов” за 2011 г., произнесе емоционално, наситено с истини и нелицеприятни обобщения за днешния хал на творците слово. Цветя, букети и венци на гроба на димчо поднесоха г-жа Попова и г-н Кесяков, както и мнозина от присъстващите.

После отново в двора на музея с водеща Рени Пачева започна поетичната вечер „Да се завърнеш в бащината къща“ ,

посветена на 100-годишнината от публикуването на българския поетичен шедьовър. „И тази година в поетичната вечер ще вземат участие изтъкнати съвременни поети от България и чужбина. Надяваме се, че техните изпълнения ще ви доставят такова удоволствие, което изпитвате, когато се докосвате до поетичния свят на Поета, роден в този дом!„, изтъкна Рени Пачева.
Вечерта бе открита от Искра Шипева – директор на музеите. Последваха много стилни и въздействащи изпълнения на Дамския камерен хор „Димчо Дебелянов“ към софийското читалище „Славянска беседа“ – формация, която съществува повече от 20 години, но за пръв път (вярвам, че не и за последен) взема участие в Димчовите вечери в Копривщица. Редовният участник в Димчовите вечери, актьорът Георги Гайтаников, прочете прочувствено „Да се завърнеш в бащината къща“ и други емблематични Димчови стихотворения.

Литературният критик Иван Гранитски – директор на издателство „Захарий Стоянов“,  говори накратко на тема „Защо издавам Дебелянов?“ и представи Димчовата стихосбирка „Светла вяра“, издадена от това издателство.
Стегнато, съдържателно и емоционално слово произнесе визепрезидентката Маргарита Попова.

Оказа се, че нейният професионален път е започнал в средногорския град Пирдоп преди 22 години и че тя е посещавала многократно Копривщица и се чувства дълбоко свързана с този край и неговите хора. Вероятно мнозина ще останат изненадани, че г-жа Попова е завършила и българска, и немска филология (освен право) и затова не случайно показа завидно познаване на българската литература и конкретно на Димчо-Дебеляновата поезия. Без грам колебание тя нарече Димчо български и световен гений – нещо, което ние все още изричаме „под сурдинка“ дори в Копривщица, тъй като по наша българска вина светът все още не знае, че Димчо е световен поет. И точно в това е дългът ни днес – да популяризираме българската поезия чрез нейните изтъкнати представители като Дебелянов. А защо е така? Отговорът е съвсем прост, стига да не си кривим душите по политически съображения: защото през 45-годишния период на комунизъм и игра на икономика и политика поетите като Дебелянов бяха изтикани на заден план за сметка на революционно-социалните поети поради ограничения „класово-партиен“ подход и тесногръдите марксистко-лениниски постановки на партийните „критици“ за поета като гражданин преди всичко. Този подход обаче ограничи и осакати и разбирането на революционните поети, така че създаде деформирана и едностранчива представа за българската поезия, която и съвременният прочит не успява да преодолее, а понякога отива и в друга крайност и също по някакъв начин осакатява тази представа.
След словото на г-жа Попова започна поетично-музикалният спектакъл „Яворов и Дебелянов“ – едно необикновено литературно приятелство“ по сценарий на поета Георги Киров,

в което авторът на основата на факти и документи и с подкрепата на значителен брой стиховорения от двамата гении проследява връзките и отношенията между тях, когато единият е на върха на славата и признанието и в края на трагичния си живот, а другият е млад и все още неутвърден, макара и припознат от Яворов като „момчето, което ще надмине всички ни“.

Обявено бе и учредяването на Национално движение за възраждане на поезията в България и по света „Димчо Дебелянов“, а неговият основен инициатор –  проф. Иван Бързаков, който живее и работи в САЩ, направи съответното изложение и прочете възвание, подписано и от подкрепящите инициативата литератори. http://slavimirgenchev1953.blog.bg/poezia/2012/08/08/nacionalno-dvijenie-za-vyzrajdane-na-poeziiata-v-bylgariia-i.986394
Последва дългоочакваният рецитал на лауреати на Националната награда „Димчо Дебелянов“.  Чухме изпълнения на Георги Н. Киров – първи носител на наградата, на Маргарита Петкова, на копривщенската поетеса Екатерина Ослекова, на Атанас Капралов, Димитър Милов, Иван Есенски, Ивайло Диманов… (Може би пропускам някого. Надявам се да ми помогнете в това отношение, а и да ми пратите още снимки.)
Обявени бяха имената на носителите на новоучредената Международна награда на името на Димчо Дебелянов, която ще се връчва само на кръгли годишнини. “ Журито реши тази година да връчи наградата на Георги Бонев, живеещ във Виена – виртуозен и ентусиазиран преводач и популяризатор на немски език на Димчо и българската литература по света, и на поета проф. Иван Бързаков от САЩ“,

съобщи Рени Пачева и даде думата на председателя на журито – литературния критик и историк Марин Кадиев. Журито включва досегашните лауреати Георги Н. Киров, проф. Петър Велчев,  Атанас Капралов, Маргарита Петкова, Ивайло Диманов, Димитър Милов, Иван Есенски, както и д-р Ивайло Христов, Искра Шипева и Дойчо Иванов. Г-н Кадиев представи с няколко думи наградените и заедно с Искра Шипева връчи наградите.

След това председателят на журито обяви предложенията за Националната награда „Димчо Дебелянов“ за 2012 г.: Валери Станков, Камелия Кондова, Светозар Аврамов и Славимир Генчев.
Името на лауреата обяви Марин Кадиев, а кметът на Копривщица Иван Кесяков му връчи наградата.

Говорейки сега от първо лице, ще предам накратко изречените от мен думи, а те са в следния смисъл: че наградата „Димчо Дебелянов“ не е просто и не е само награда, а висока чест за всеки поет. Димчо, както е известно, приживе не е получил подобаващо обществено признание, освен сред тесен приятелски кръг, да не говорим за издадени книги или получени награди. Той прилича на оня камък, за който в Светото писание се казва, че „зидарите го отхвърлиха, но той стана глава на къщата“.

Димчо днес е основен камък в темелите на българската поезия и основа на цяло литературно направление, в чието русло и досега се движи голяма част от българската поетична река. Затова за мен е чест и благодаря на журито, че ме удостоява с наградата, защото това ми вдъхва увереност, че и моите стихове поне малко се доближават до „познатия оригинал“ (Иван Динков) и че са частица от богата Димчо-Дебелянова традиция в поезията. Но най-важното е това, че България има поет като Дебелянов и че българският език е постигнал такива недостижими художествени върхове като неговата поезия. Така че включването ми в инициативата на проф. Бързаков е съвсем понятно. Вместо да повтаряме като мантра: „Дай, Боже, да я има България, за да има памет за българската поезия, за българското изкуство, за Димчо Дебелянов!“, нека пазим и тачим паметта за тях – и тогава ще я има България. Когато лично дойде да ме поздрави г-жа Попова,

използвах случая да я попитам какво мисли за инициативата на проф. Бързаков. Тя изрази своето одобрение и заяви, че ще я подкрепи с удоволствие; още повече че и в част от нейното слово бе застъпена подобна визия за българската култура и изкуство, което дава увереност, че с ангажирането на президентската институция нашето възвание ще намери още посведователи и институционална подкрепа.

А шаржът, който ми нарисува панагюрският художник и мой приятел Стайо Гарноев, считам за неразделна част от наградата.

————————————-

На другия ден – 12 август – за разлика от предния, когато валя, при все по-напичащо като в Ботевата балада слънце в двора на Димчовия музей бяха представени десетина нови книги. Георги Киров

говори за стихосбирките на Ивайло Диманов – „Ешафод», на Атанас Капралов – „Жив и свободен“, на Петър Велчев - “Рискът да си жив”, на проф. Иван Бързаков – „Яростно в скръбта“ и „В съня над пропастта“. Освен талантлив лирик, Георги Киров е и много проникновен познавач на съвременната българска поезия и всеки поет би мечтал за неговата книга да изкаже мнението си именно той. Киров каза и няколко думи за новата книга „Аз искам да те помня все така“ на издателство „Персей“, тъй като отсъстваше по уважителни причини издателят Пламен Тотев, както и за собствения си роман за Димчо „Да се завърнеш» – първия подобен белетристичен опит в българската литература.
Много непринудено, с лек хумор и синтезирано Камелия Кондова

представи стихосбирките на Маргарита Петкова „Подсвирквайки – към Голгота“ и на Виолета Христова - „…каза тя. И слезе от небето“. Представени бяха новата книга „На тебе» на поетесата от Севлиево Даниела Йорданова,

„Антология на хумористичната, сатирична и пародийна българска поезия“, съставена от литературния историк и критик Йордан Каменов -бивш директор на Националния литературн музей – София, и две книги на рано напусналия ни старозагорски поет Тихомир Етърски.
Присъстващите поети (защото не всички бяха „на линия“), както и пропусналите да се представят предния ден като Светозар Аврамов и Валери Станков, прочетоха свои силни стихотворения и именно по този начин в родния дом на гениалния Димчо бе демонстрирана безсмъртната Димчо-Дебелянова линия в българската поезия, както и че българското поетично слово продължава да звучи висохудожествено и достойно за своите първосъздатели.

Присъстваха и други поети като Ели Видева, Катя Маринова, Мина Карагьозова, Дарина Дечева, Иван Станчев, Владимир Виденов, Станка Бонева, Томи Наплатанов, Димитър Дънеков, Женя Димова, Димитър Гачев, Величка Петкова, Златка Митева, Илиана Илиева, Кристофър Бъкстън, който продължава с преводите си на Димчо на английски… Сигурно пропускам някого.

Емоционално заключително слово произнесе и Марин Кадиев. Накрая всички се насъбраха за обща снимка непосредстевно пред оригинала на надгробния паметник на Димчо, който се съхранява в двора на музея и е изработен от проф. Иван Лазаров през 1934 г.

Забележка: Снимките са от албумите на Павел Николов, Дойчо Иванов, Елена Пантелеева, Елена Чумпова и краднати оттук-таме… Медиен интерес проявиха единствено телевизия „СКАТ“ , в. „Регион“ в лицето на Марияна Панчева – кореспондент от Копривщица, и он-лайн издания от борческо Панагюрище като

http://chat-pat-novini.blogspot.com/2012/08/blog-post.html

http://pia-news.com/index.php?option=com_content&view=article&id=16645%3A-q-q&catid=37%3Aculture&Itemid=82

14 август 2012 2 Коментара

2 Коментара за “Димчовите празници през 2012 г.: преклонение и незабрава”

  1. Radka Petrova коментира на 15 септември 2012 :

    Повечето медии нямат интерес да ангажират обществото с изкуство и култура.Заети са с опростачването ни,защото са решили,че това е печелившо за тях.аАнека не си кривим душите,че и голяма част от кадърните творци се поддадоха на „оборотното“ пред стойностното.

  2. Славимир Генчев коментира на 15 септември 2012 :

    Така е, каквото повикало, такоа се обадило. Съобразяват се с масовия вкус, а той е повърхностен и чалгаджийски.

Вашият коментар: