Начало » Б. Поезия » Есенен епос

Не е странно за никого,
че кръвта
капе от всяка голгота.
Ние сме мярка
за всички неща,
включително и за злото.

Елементарен е всеки абсурд,
непонятни са
простите мъдрости.
Животът
се побеждава със смърт.
Смъртта
се побеждава с безсмъртие.

Все някой трябва
да бъде предан
в този свят на продадена вяра.
Щом надеждата умира последна,
значи друг
я е изпреварил.

Животът е само сълза,
която
внезапно ще се търкулне
по загрубелите скули
на бързото мургаво лято.

Точно както
отлита птицата,
както потегля влакът,
както падат войниците.

И само майките чакат.

Нагоре

25 октомври 2012 Коментари

Вашият коментар: